1 T he kings west of the Jordan, in the hill country and the valleys and beside the Great Sea toward Lebanon all heard what had happened. These kings were of the Hittites, the Amorites, the Canaanites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites.

А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,

2 T hey gathered together as one to fight against Joshua and Israel.

се събраха заедно да се бият с Исус и Израел.

3 T he people of Gibeon heard what Joshua had done to Jericho and Ai.

А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,

4 S o they went out to fool him, as men from another land. They took old bags on their donkeys, and skin bags of wine that were old and torn and mended.

постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;

5 T hey wore old and mended shoes on their feet, and old clothes on themselves. All their bread was dry and broken.

обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.

6 T hey went to Joshua among the tents at Gilgal. And they said to him and the men of Israel, “We have come from a far country. Now make an agreement with us.”

Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израелевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.

7 T he men of Israel said to the Hivites, “It may be that you are living within our land. How then can we make an agreement with you?”

Но Израелевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?

8 B ut they said to Joshua, “We are your servants.” Then Joshua said to them, “Who are you? Where do you come from?”

Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?

9 T hey said to him, “Your servants have come from a very far country because of the name of the Lord your God. For we have heard about Him and all He did in Egypt.

А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,

10 W e heard what He did to the two kings of the Amorites east of the Jordan, to Sihon king of Heshbon and to Og king of Bashan who was at Ashtaroth.

и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 S o our leaders and all the people of our country said to us, ‘Take what you need for traveling. Go to meet them and tell them, “We are your servants. Now make an agreement with us.’”

Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.

12 O ur bread was warm when we took it along with what we needed from our houses on the day we left to come to you. But now look, it is dry and broken.

Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.

13 T hese skin bags that we filled with wine were new. Now look, they are torn. And our clothes and shoes have become old because of the very long way we had to travel.”

Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.

14 S o the men of Israel took some of their food. They did not ask the Lord what they should do.

Тогава израелтяните приеха мъжете заради храната им, но до Господа не се допитаха.

15 J oshua made peace with them and made an agreement with them, to let them live. And the leaders of the people made a promise to them.

Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.

16 B ut three days after they had made an agreement with them, they heard that they were neighbors who lived in their land.

А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.

17 T hen the people of Israel left that place and came to their cities on the third day. Their cities were Gibeon, Chephirah, Beeroth and Kiriath-jearim.

Като продължиха пътя си, израелтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 B ut the people of Israel did not kill them because the leaders of the people had made a promise to them by the Lord the God of Israel. All the people complained against the leaders.

Но израелтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израелевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 T hen all the leaders said to all the people, “We have made a promise to them by the Lord, the God of Israel. Now we cannot touch them.

Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израелевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.

20 T his is what we will do to them. We will let them live, or anger would be upon us for the promise we swore to them.”

Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

21 A nd the leaders said to them, “Let them live.” So they cut wood and brought water for all the people, as the leaders had told them.

Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

22 J oshua called them and said, “Why have you lied to us, saying, ‘We are very far from you,’ when you are living within our land?

Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?

23 N ow you are cursed. You will never stop being servants, cutting wood and bringing water, for the house of my God.”

Затова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.

24 T hey answered Joshua, “Because it was told to your servants that the Lord your God had told His servant Moses to give you all the land and kill all the people of the land in front of you. We were very much afraid for our lives because of you. That is why we have done this thing.

А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей - да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.

25 N ow see, we are in your hands. Do to us whatever you think is good and right in your eyes.”

Сега сме в ръцете ти - каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.

26 S o he did this to them. He saved them from the hands of the people of Israel. They did not kill them.

И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израелтяните и не ги убиха.

27 B ut on that day Joshua made them cut wood and bring water for the people of Israel and for the altar of the Lord, at whatever place He chooses. That was to be their work to this day.

Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на Господа на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.