1 A fter this the Lord chose seventy others. He sent them out two together to every city and place where He would be going later.

След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

2 J esus said to them, “There is much grain ready to gather. But the workmen are few. Pray then to the Lord Who is the Owner of the grain-fields that He will send workmen to gather His grain.

И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.

3 G o on your way. Listen! I send you out like lambs among wolves.

Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 T ake no money. Do not take a bag or shoes. Speak to no one along the way.

Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.

5 W hen you go into a house, say that you hope peace will come to them.

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

6 I f a man who loves peace lives there, your good wishes will come to him. If your good wishes are not received, they will come back to you.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.

7 S tay in the same house. Eat and drink what they give you. The workman should have his thanks. Do not move from house to house.

И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 “ Whenever a city receives you, eat the things that are put before you there.

Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат

9 H eal the sick. Say to them, ‘The holy nation of God is near.’

и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

10 W hatever city does not receive you, go into its streets and say,

А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

11 ‘ Even the dust of your city that is on our feet we are cleaning off against you. But understand this, the holy nation of God has come near you!’

И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 I tell you, on the day men stand before God, it will be easier for the city of Sodom than for that city.

Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. Упреци към непокаялите се градове

13 “ It is bad for you, city of Chorazin! It is bad for you, town of Bethsaida! For if the powerful works which were done in you had been done in the cities of Tyre and Sidon they would have turned from their sins long ago. They would have shown their sorrow by putting on clothes made from hair and would have sat in ashes.

Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.

14 I t will be better for Tyre and Sidon on the day men stand before God and be told they are guilty than for you.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 A nd you, Capernaum, are you to be lifted up into heaven? You will be taken down to hell.

И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!

16 W hoever listens to you, listens to Me. Whoever has nothing to do with you, has nothing to do with Me. Whoever has nothing to do with Me, has nothing to do with the One Who sent Me.” The Seventy Came Back

Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. Завръщането на седемдесетте ученици

17 T he seventy came back full of joy. They said, “Lord, even the demons obeyed us when we used Your name.”

И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.

18 J esus said to them, “I saw Satan fall from heaven like lightning.

А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

19 L isten! I have given you power to walk on snakes. I have given you power over small animals with a sting of poison. I have given you power over all the power of the one who works against you. Nothing will hurt you.

Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.

20 E ven so, you should not be happy because the demons obey you but be happy because your names are written in heaven.” The Joy of the Holy Spirit

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.

21 A t this time Jesus was full of the joy of the Holy Spirit. He said, “I thank You, Father, Lord of heaven and earth. You have kept these things hidden from the wise and from those who have much learning. You have shown them to little children. Yes, Father, it was what you wanted done.

В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 “ Everything has been given to Me by My Father. No one knows the Son but the Father. No one knows the Father but the Son and the Son makes the Father known to those He chooses.”

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

23 T hen He turned to His followers and said without anyone else hearing, “Happy are those who see what you see!

И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 I tell you, many early preachers and kings have wanted to see the things you are seeing, but they did not see them. They have wanted to hear the things you are hearing, but they did not hear them.” Jesus Talks to the Man Who Knew the Law

Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. Най-голямата заповед

25 A man stood up who knew the Law and tried to trap Jesus. He said, “Teacher, what must I do to have life that lasts forever?”

И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

26 J esus said to him, “What is written in the Law? What does the Law say?”

А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?

27 T he man said, “You must love the Lord your God with all your heart. You must love Him with all your soul. You must love Him with all your strength. You must love Him with all your mind. You must love your neighbor as you love yourself.”

А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си."

28 J esus said to him, “You have said the right thing. Do this and you will have life.”

Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. Притча за добрия самарянин

29 T he man tried to make himself look good. He asked Jesus, “Who is my neighbor?” The Picture-Story of the Good Samaritan

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?

30 J esus said, “A man was going down from Jerusalem to the city of Jericho. Robbers came out after him. They took his clothes off and beat him. Then they went away, leaving him almost dead.

Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

31 A religious leader was walking down that road and saw the man. But he went by on the other side.

А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.

32 I n the same way, a man from the family group of Levi was walking down that road. When he saw the man who was hurt, he came near to him but kept on going on the other side of the road.

Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.

33 T hen a man from the country of Samaria came by. He went up to the man. As he saw him, he had loving-pity on him.

Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,

34 H e got down and put oil and wine on the places where he was hurt and put cloth around them. Then the man from Samaria put this man on his own donkey. He took him to a place where people stay for the night and cared for him.

приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 T he next day the man from Samaria was ready to leave. He gave the owner of that place two pieces of money to care for him. He said to him, ‘Take care of this man. If you use more than this, I will give it to you when I come again.’

И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 “ Which of these three do you think was a neighbor to the man who was beaten by the robbers?”

Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?

37 T he man who knew the Law said, “The one who showed loving-pity on him.” Then Jesus said, “Go and do the same.” Mary and Martha Care for Jesus

Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така. При Марта и Мария

38 A s they went on their way, they came to a town where a woman named Martha lived. She cared for Jesus in her home.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 M artha had a sister named Mary. Mary sat at the feet of Jesus and listened to all He said.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 M artha was working hard getting the supper ready. She came to Jesus and said, “Do You see that my sister is not helping me? Tell her to help me.”

А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ да ми помогне.

41 J esus said to her, “Martha, Martha, you are worried and troubled about many things.

Но Господ ѝ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 O nly a few things are important, even just one. Mary has chosen the good thing. It will not be taken away from her.”

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.