1 T hen the Lord said to Moses, “Go to Pharaoh and say to him, ‘The Lord, the God of the Hebrews, says this: “Let My people go, so they may worship Me.

Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

2 F or if you will not let them go, and still hold them,

Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

3 t he hand of the Lord will come with a very bad disease on your animals in the field: on the horses, the donkeys, the camels, the cattle and the flocks.

ръката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

4 B ut the Lord will divide the animals of Israel from the animals of Egypt. So nothing will die of all that belongs to the people of Israel.”’”

И Господ ще постави преграда между Израелевия и египетския добитък; от целия добитък на израелтяните нищо няма да умре.

5 T he Lord made a time for this, saying, “Tomorrow the Lord will do this in the land.”

И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

6 S o the Lord did this on the next day. All the animals of Egypt died. But not one of the animals died that belonged to the people of Israel.

На другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израелтяните нищо не умря.

7 P haraoh learned that not one of the animals of Israel was dead. But the heart of Pharaoh was hard. He did not let the people go. Bad Sores Come on Egyptians and Their Animals

Фараонат прати да видят и, ето, от добитъка на израелтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

8 T hen the Lord said to Moses and Aaron, “Fill your hands with ashes from a stove. Let Moses throw them toward the sky in front of Pharaoh.

Тогава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

9 A nd it will become fine dust over all the land of Egypt and will become bad sores on man and animal through all the land of Egypt.”

и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

10 S o they took ashes from a stove. Moses stood in front of Pharaoh and threw the ashes toward the sky. And it became sores on man and animal.

И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

11 T he wonder-workers could not stand in front of Moses because of the sores. For the sores were on the wonder-workers and on all the Egyptians.

А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

12 B ut the Lord made the heart of Pharaoh hard. He did not listen to them, just as the Lord had said to Moses. Large Hail and Fire

Но Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

13 T hen the Lord said to Moses, “Get up early in the morning and stand in front of Pharaoh and say to him, ‘The Lord, the God of the Hebrews, says this: “Let My people go, so they may worship Me.

След това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

14 F or this time I will send all My troubles on you and your servants and your people. So you may know that there is no one like Me in all the earth.

Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 F or by now I could have put out My hand and hit you and your people with much trouble and great suffering. You would then have been destroyed from the earth.

Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

16 B ut I have let you live so you could see My power and so My name may be honored through all the earth.

Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 B ut you still use your power against My people by not letting them go.

Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

18 A bout this time tomorrow I will send a very heavy hail such as has never been seen in Egypt from the day it began until now.

Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

19 H ave your cattle and whatever you have in the field brought to a safe place. For the hail will come down upon every man and animal that is in the field and is not brought home. And they will die.”’”

И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

20 A ny of the people of Egypt who feared the word of the Lord made his servants and animals run to the houses.

И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

21 B ut he who did not listen to the word of the Lord left his servants and animals in the field.

а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

22 T he Lord said to Moses, “Put out your hand toward the sky and hail will fall on all the land of Egypt. Hail will fall on man and animal and every plant of the field through all the land of Egypt.”

Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

23 M oses put out his special stick toward the sky. Then the Lord sent thunder and hail. And lightning struck the ground. The Lord poured hail on the land of Egypt.

Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

24 S o there was hail and lightning striking through the hail without stopping. It was very bad, worse than had ever been in all the land of Egypt since it became a nation.

Така имаше град и огън, размесен с града - град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

25 T he hail hit all that was in the field through all the land of Egypt, both man and animal. The hail hit every plant of the field and broke down every tree of the field.

В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето - и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

26 O nly in the land of Goshen where the people of Israel were, there was no hail.

Само в Гесенската земя, където бяха израелтяните, не удари град.

27 T hen Pharaoh sent for Moses and Aaron. He said to them, “I have sinned this time. The Lord is right. I and my people are guilty.

Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

28 P ray to the Lord. For there has been enough of God’s thunder and hail. And I will let you go. You will stay here no longer.”

Помолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

29 M oses said to him, “When I have gone out of the city, I will spread out my hands to the Lord. The thunder will stop. There will be no more hail. Then you may know that the earth is the Lord’s.

А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

30 B ut I know that you and your servants do not yet fear the Lord God.”

Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

31 T he flax and the barley were destroyed. For these plants had just begun to grow.

(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

32 B ut the other grains were not destroyed, because they grow later.

но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

33 S o Moses left the city and Pharaoh. He spread out his hands to the Lord. And the thunder and the hail stopped. The rain no longer poured on the earth.

И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 B ut when Pharaoh saw that the rain and hail and thunder had stopped, he sinned again. He and his servants made their hearts hard.

Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

35 P haraoh’s heart was not changed. He did not let the people of Israel go, just as the Lord had said by Moses.

Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израелтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.