1 I t pleased Darius to choose 120 captains to rule over the people. They would rule over the whole nation.

Видя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,

2 A nd three leaders were to rule over them, and Daniel was one. The captains were to answer to them, so that the king might suffer no loss.

и над тях - трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.

3 T hen Daniel showed that he could do better work than the other leaders and captains because a special spirit was in him. So the king planned to give him power over the whole nation.

В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

4 T hen the leaders and captains tried to find a reason to complain against Daniel about his duties over the nation. But they could not find any reason to complain or anything to blame him for, because he was faithful and honest and did not do anything wrong.

Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.

5 T hen these men said, “We will not find anything to say against Daniel unless it has to do with the Law of his God.”

И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.

6 S o these leaders and captains came as a group to the king and said, “King Darius, live forever!

И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!

7 A ll the leaders of the nation, the captains, the important men and the rulers have spoken with each other and have agreed that a new law should be made. The king should make a law that must be obeyed, saying that anyone who asks something of any god or man besides you, O king, for thirty days, must be thrown to the lions.

Всички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

8 O king, make this law now and write your name on it so that it may not be changed. It will be by the law of the Medes and Persians, and cannot be changed.”

Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

9 S o King Darius made the law and wrote his name on it.

Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

10 W hen Daniel knew that the king had written his name on this law, he went into his house where, in his upper room, he had windows open toward Jerusalem. There he got down on his knees three times each day, praying and giving thanks to his God, as he had done before.

А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.

11 T hen these men came as a group and found Daniel praying and asking favor from his God.

Тогава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.

12 S o they went to the king and spoke to him about his law, saying, “Did you not write your name on a law which says that anyone who asks something of any god or man besides you, O king, for thirty days, is to be thrown to the lions?” The king answered, “This is true. It is by the law of the Medes and Persians, which cannot be changed.”

Затова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

13 T hen they said to the king, “Daniel, who is one of the people brought from Judah, does not listen to you, O king. He is not obeying the law that you wrote your name on. He is still asking things of his God three times a day.”

Тогава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.

14 W hen the king heard this, he was very troubled and tried to think of a way to save Daniel. Even until sunset he was trying to find a way to save him.

Тогава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.

15 T hen these men came as a group to the king and said, “Understand, O king, that it is a law of the Medes and Persians that any law the king makes cannot be changed.”

Тогава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.

16 S o the king had Daniel brought in and thrown into the place where lions were kept. The king said to Daniel, “May your God, Whom you are faithful to serve, save you.”

Тогава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

17 A nd a stone was brought and laid over the mouth of the hole. The king marked it with his own special ring and with the rings of his important men, so that no one could save Daniel.

После, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.

18 T hen the king went to his beautiful house and spent the night without food and sleep. And nothing was brought to make him feel better. Daniel Is Saved from the Lions

Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.

19 T he king got up at sunrise and went in a hurry to the place where lions were kept.

На сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

20 W hen he came to the hole in the ground where Daniel was, he called to him with a troubled voice, “Daniel, servant of the living God, has your God, Whom you always serve, been able to save you from the lions?”

И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

21 T hen Daniel said to the king, “O king, live forever!

Тогава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!

22 M y God sent His angel and shut the lions’ mouths. They have not hurt me, because He knows that I am not guilty, and because I have done nothing wrong to you, O king.”

Моят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.

23 T hen the king was very pleased and had Daniel taken up out of the hole in the ground. So they took Daniel out of the hole and saw that he had not been hurt at all, because he had trusted in his God.

Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.

24 T hen the king had those men brought to him who had spoken against Daniel. And they threw them with their wives and children into the hole with the lions. Even before they hit the bottom of the hole, the lions went after them and crushed all their bones.

Тогава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.

25 T hen King Darius wrote to all the people of every nation and language who were living on the earth. He wrote, “May you have much peace!

Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

26 I make a law that all those under my rule are to fear and shake before the God of Daniel. For He is the living God and He lives forever. His nation will never be destroyed and His rule will last forever.

Издавам указ - в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.

27 H e saves and brings men out of danger, and shows His great power in heaven and on earth. And He has saved Daniel from the power of the lions.”

Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

28 S o things went well for Daniel during the rule of Darius and during the rule of Cyrus the Persian.

И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.