1 T hese are the wise sayings of Solomon, son of David, king of Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

2 T hey show you how to know wisdom and teaching, to find the words of understanding.

записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

3 T hey help you learn about the ways of wisdom and what is right and fair.

за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

4 T hey give wisdom to the child-like, and much learning and wisdom to those who are young.

за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 A wise man will hear and grow in learning. A man of understanding will become able

за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

6 t o understand a saying and a picture-story, the words of the wise and what they mean.

за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 T he fear of the Lord is the beginning of much learning. Fools hate wisdom and teaching.

Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

8 H ear your father’s teaching, my son, and do not turn away from your mother’s teaching.

Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

9 F or they are a glory to your head and a chain of beauty around your neck.

защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

10 M y son, if sinners try to lead you into sin, do not go with them.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

11 I f they say, “Come with us. Let us lie in wait to kill someone. Let us set a trap for those who are without blame.

Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

12 L et us swallow them alive like death, as those who go down to the grave.

както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

13 W e will find all kinds of things of great worth. We will fill our houses with the stolen riches.

ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

14 T hrow in your share with us. We will all have one money bag.”

ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

15 M y son, do not walk in the way with them. Keep your feet from their path.

сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

16 F or their feet run to sin and hurry to kill.

защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

17 Y es, the net is spread for nothing if the bird is watching.

Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

18 T hey set traps for their own lives and wait to die.

И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

19 S uch are the ways of all who get things by hurting others. Their desire for stolen riches takes away their own lives.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

20 W isdom calls out in the street. She lifts her voice in the center of town.

Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

21 T here she cries out in the noisy streets. At the open gates of the city she speaks:

вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 “ O foolish ones, how long will you love being foolish? How long will those who laugh at others be happy in their laughing? How long will fools hate much learning?

Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

23 L isten to my strong words! See, I will pour out my spirit on you. I will make my words known to you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

24 I called but you would not listen. I put out my hand and no one gave it a thought.

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Y ou did not listen when I told you what you should do, and you would not hear any of my strong words.

но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

26 S o I will laugh at your trouble. I will laugh when you are afraid.

то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 F ear will come to you like a storm. Hard times will come like a strong wind. When trouble and suffering come upon you,

когато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

28 t hen they will call on me, but I will not answer. They will look for me, but they will not find me.

тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 B ecause they hated much learning, and did not choose the fear of the Lord.

Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

30 T hey would not listen when I told them what they should do. They laughed at all my strong words.

не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 S o they will eat the fruit of their own way, and be filled with their own plans.

затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 F or the foolish will be killed by their turning away. The trust that fools put in themselves will destroy them.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

33 B ut he who listens to me will live free from danger, and he will rest easy from the fear of what is sinful.”

А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.