1 P roverbs of Solomon, son of David, king of Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

2 F or knowing wisdom and instruction, For understanding sayings of intelligence,

записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

3 F or receiving the instruction of wisdom, Righteousness, judgment, and uprightness,

за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

4 F or giving to simple ones -- prudence, To a youth -- knowledge and discretion.

за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 ( The wise doth hear and increaseth learning, And the intelligent doth obtain counsels.)

за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

6 F or understanding a proverb and its sweetness, Words of the wise and their acute sayings.

за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 F ear of Jehovah a beginning of knowledge, Wisdom and instruction fools have despised!

Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

8 H ear, my son, the instruction of thy father, And leave not the law of thy mother,

Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

9 F or a graceful wreath they to thy head, And chains to thy neck.

защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

10 M y son, if sinners entice thee be not willing.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

11 I f they say, `Come with us, we lay wait for blood, We watch secretly for the innocent without cause,

Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

12 W e swallow them as Sheol -- alive, And whole -- as those going down the pit,

както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

13 E very precious substance we find, We fill our houses spoil,

ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

14 T hy lot thou dost cast among us, One purse is -- to all of us.'

ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

15 M y son! go not in the way with them, Withhold thy foot from their path,

сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

16 F or their feet to evil do run, And they haste to shed blood.

защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

17 S urely in vain is the net spread out before the eyes of any bird.

Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

18 A nd they for their own blood lay wait, They watch secretly for their own lives.

И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

19 S o the paths of every gainer of dishonest gain, The life of its owners it taketh.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

20 W isdom in an out-place crieth aloud, In broad places she giveth forth her voice,

Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

21 A t the head of the multitudes she calleth, In the openings of the gates, In the city her sayings she saith:

вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 ` Till when, ye simple, do ye love simplicity? And have scorners their scorning desired? And do fools hate knowledge?

Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

23 T urn back at my reproof, lo, I pour forth to you my spirit, I make known my words with you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

24 B ecause I have called, and ye refuse, I stretched out my hand, and none is attending,

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

25 A nd ye slight all my counsel, And my reproof ye have not desired.

но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

26 I also in your calamity do laugh, I deride when your fear cometh,

то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 W hen your fear cometh as destruction, And your calamity as a hurricane doth come, When on you come adversity and distress.

когато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

28 T hen they call me, and I do not answer, They seek me earnestly, and find me not.

тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 B ecause that they have hated knowledge, And the fear of Jehovah have not chosen.

Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

30 T hey have not consented to my counsel, They have despised all my reproof,

не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 A nd they eat of the fruit of their way, And from their own counsels they are filled.

затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 F or the turning of the simple slayeth them, And the security of the foolish destroyeth them.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

33 A nd whoso is hearkening to me dwelleth confidently, And quiet from fear of evil!'

А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.