1 A nd Job answereth and saith: --

А Йов отговори:

2 O that my provocation were thoroughly weighed, And my calamity in balances They would lift up together!

Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 F or now, than the sands of the sea it is heavier, Therefore my words have been rash.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 F or arrows of the Mighty with me, Whose poison is drinking up my spirit. Terrors of God array themselves me!

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 B rayeth a wild ass over tender grass? Loweth an ox over his provender?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 E aten is an insipid thing without salt? Is there sense in the drivel of dreams?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 M y soul is refusing to touch! They as my sickening food.

Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 O that my request may come, That God may grant my hope!

Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 T hat God would please -- and bruise me, Loose His hand and cut me off!

Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 A nd yet it is my comfort, (And I exult in pain -- He doth not spare,) That I have not hidden The sayings of the Holy One.

Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 W hat my power that I should hope? And what mine end That I should prolong my life?

Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 I s my strength the strength of stones? Is my flesh brazen?

Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 I s not my help with me, And substance driven from me?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 T o a despiser of his friends shame, And the fear of the Mighty he forsaketh.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 M y brethren have deceived as a brook, As a stream of brooks they pass away.

Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 T hat are black because of ice, By them doth snow hide itself.

които се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 B y the time they are warm they have been cut off, By its being hot they have been Extinguished from their place.

когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 T urn aside do the paths of their way, They ascend into emptiness, and are lost.

Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 P assengers of Tema looked expectingly, Travellers of Sheba hoped for them.

теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 T hey were ashamed that one hath trusted, They have come unto it and are confounded.

излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 S urely now ye have become the same! Ye see a downfall, and are afraid.

Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 I s it because I said, Give to me? And, By your power bribe for me?

Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 A nd, Deliver me from the hand of an adversary? And, From the hand of terrible ones ransom me?

Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 S hew me, and I -- I keep silent, And what I have erred, let me understand.

Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 H ow powerful have been upright sayings, And what doth reproof from you reprove?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 F or reproof -- do you reckon words? And for wind -- sayings of the desperate.

Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 A nger on the fatherless ye cause to fall, And are strange to your friend.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 A nd, now, please, look upon me, Even to your face do I lie?

И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 T urn back, I pray you, let it not be perverseness, Yea, turn back again -- my righteousness in it.

Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 I s there in my tongue perverseness? Discerneth not my palate desirable things?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?