1 A nd there is a word of Jehovah unto me, saying,

Словото Господне дойде към мен и каза:

2 ` Go, and thou hast called in the ears of Jerusalem, saying, Thus said Jehovah: I have remembered for thee The kindness of thy youth, the love of thine espousals, Thy going after Me in a wilderness, in a land not sown.

Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва Господ: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя.

3 H oly Israel to Jehovah, The first-fruit of His increase, All consuming him are guilty, Evil cometh in unto them, an affirmation of Jehovah.

Израел беше свят на Господа, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва Господ.

4 H ear a word of Jehovah, O house of Jacob, And all ye families of the house of Israel.

Чуйте словото Господне, доме Яковов и всички родове на Израелевия дом:

5 T hus said Jehovah: What -- have your fathers found in Me perversity, That they have gone far off from Me, And go after the vanity, and become vain,

Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни?

6 A nd have not said, Where Jehovah, Who bringeth us up out of the land of Egypt, Who leadeth us in a wilderness, In a land of deserts and pits, In a dry land, and of death-shade, In a land -- none hath passed through it, Nor dwelt hath man there?'

Нито казаха: Къде е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше?

7 Y ea, I bring you in to a land of fruitful fields, To eat its fruit and its goodness, And ye come in and defile My land, And Mine inheritance have made an abomination.

И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми.

8 T he priests have not said, `Where Jehovah?' And those handling the law have not known Me. And the shepherds transgressed against Me, And the prophets have prophesied by Baal, And after those who profit not have gone.

Свещениците не казаха: Къде е Господ? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли.

9 T herefore, yet I plead with you, An affirmation of Jehovah, And with your sons' sons I plead.

Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и с внуците ви ще се съдя.

10 F or, pass to the isles of Chittim, and see, And to Kedar send, and consider well, And see if there hath been like this:

Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо -

11 H ath a nation changed gods? (And they no gods!) And My people hath changed its honour For that which doth not profit.

разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза.

12 B e astonished, ye heavens, at this, Yea, be frightened, be greatly wasted, An affirmation of Jehovah.

Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

13 F or two evils hath My people done, Me they have forsaken, a fountain of living waters, To hew out for themselves wells -- broken wells, That contain not the waters.

защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода.

14 A servant Israel? Is he a child of the house? Wherefore hath he been for a prey?

Израел слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?

15 A gainst him roar do young lions, They have given forth their voice, And make his land become a desolation, His cities have been burnt without inhabitant.

Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени,

16 A lso sons of Noph and Tahapanes Consume thee -- the crown of the head!

още и жителите на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти.

17 D ost thou not do this to thyself? thy forsaking Jehovah thy God, At the time He is leading thee in the way?

Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил Господа, своя Бог, когато те водеше в пътя?

18 A nd now, what -- to thee in the way of Egypt, To drink the waters of Sihor? And what -- to thee in the way of Asshur, To drink the waters of the River?

И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?

19 I nstruct thee doth thy wickedness, And thy backslidings reprove thee, Know and see that an evil and a bitter thing thy forsaking Jehovah thy God, And My fear not being on thee, An affirmation of the Lord Jehovah of Hosts.

Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил Господа, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, Йехова на Силите.

20 F or from of old thou hast broken thy yoke, Drawn away thy bands, and sayest, `I do not serve,' For, on every high height, and under every green tree, Thou art wandering -- a harlot.

Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това - на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница.

21 A nd I planted thee a choice vine, wholly a true seed, And how hast thou been turned to Me, To the degenerate shoots of a strange vine?

А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

22 B ut though thou dost wash with nitre, And dost multiply to thyself soap, Marked is thine iniquity before Me, An affirmation of the Lord Jehovah.

Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ Йехова.

23 H ow sayest thou, `I have not been defiled, After the Baalim I have not gone?' See thy way in a valley, know what thou hast done, A swift dromedary winding her ways,

Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата,

24 A wild ass accustomed to a wilderness, In the desire of her soul she hath swallowed up wind, Her meeting -- who doth turn her back? None seeking her do weary themselves, In her month they find her.

подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема ѝ кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея - в месеца ѝ ще я намерят.

25 W ithhold thy foot from being unshod, And thy throat from thirst, And thou sayest, `It is incurable, No, for I have loved strangers, and after them I go.'

Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си - за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида.

26 A s the shame of a thief when he is found, So put to shame have been the house of Israel, They, their kings, their heads, And their priests, and their prophets,

Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израелевият дом - те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,

27 S aying to wood, `My father thou!' And to a stone, `Thou hast brought me forth,' For they turned unto me the back and not the face, And in the time of their vexation, They say, `Arise Thou, and save us.'

които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.

28 A nd where thy gods, that thou hast made to thyself? Let them arise, if they may save thee, In the time of thy vexation, For -- the number of thy cities have been thy gods, O Judah,

Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо.

29 W hy do ye strive with Me? All of you have transgressed against Me, An affirmation of Jehovah.

Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

30 I n vain I have smitten your sons, Instruction they have not accepted, Devoured hath your sword your prophets, As a destroying lion.

Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв - изтребител.

31 O generation, see ye the word of Jehovah: A wilderness have I been to Israel? A land of thick darkness? Wherefore have My people said, `We mourned, We come not in again unto Thee.'

О, хора на този род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израел или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе?

32 D oth a virgin forget her ornaments? A bride her bands? And My people have forgotten Me days without number.

Може ли момата да забрави накита си или невястата - украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни.

33 W hat -- dost thou make pleasing thy ways to seek love? Therefore even the wicked thou hast taught thy ways.

Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!

34 A lso in thy skirts hath been found the blood of innocent needy souls, Not by digging have I found them, but upon all these.

Също и по полите ти бе намерена кръвта на души - невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли.

35 A nd thou sayest, `Because I have been innocent, Surely turned back hath His anger from me?' Lo, I have been judged with thee, Because of thy saying, `I have not sinned.'

А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила.

36 W hat? thou art very vile to repeat thy way, Even of Egypt thou art ashamed, As thou hast been ashamed of Asshur,

Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.

37 A lso from this thou goest out, And thy hands on thy head, For Jehovah hath kicked at thy confidences, And thou dost not give prosperity to them!

Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото Господ отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях.