1 W herefore, having left the word of the beginning of the Christ, unto the perfection we may advance, not again a foundation laying of reformation from dead works, and of faith on God,

Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 o f the teaching of baptisms, of laying on also of hands, of rising again also of the dead, and of judgment age-during,

учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 a nd this we will do, if God may permit,

И това ще направим, ако Бог позволи.

4 f or impossible for those once enlightened, having tasted also of the heavenly gift, and partakers having became of the Holy Spirit,

Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

5 a nd did taste the good saying of God, the powers also of the coming age,

и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 a nd having fallen away, again to renew to reformation, having crucified again to themselves the Son of God, and exposed to public shame.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 F or earth, that is drinking in the rain many times coming upon it, and is bringing forth herbs fit for those because of whom also it is dressed, doth partake of blessing from God,

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 a nd that which is bearing thorns and briers disapproved of, and nigh to cursing, whose end for burning;

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

9 a nd we are persuaded, concerning you, beloved, the things that are better, and accompanying salvation, though even thus we speak,

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

10 f or God is not unrighteous to forget your work, and the labour of the love, that ye shewed to His name, having ministered to the saints and ministering;

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 a nd we desire each one of you the same diligence to shew, unto the full assurance of the hope unto the end,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

12 t hat ye may not become slothful, but followers of those who through faith and patient endurance are inheriting the promises.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

13 F or to Abraham God, having made promise, seeing He was able to swear by no greater, did swear by Himself,

Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

14 s aying, `Blessing indeed I will bless thee, and multiplying I will multiply thee;'

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

15 a nd so, having patiently endured, he did obtain the promise;

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 f or men indeed do swear by the greater, and an end of all controversy to them for confirmation the oath,

Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

17 i n which God, more abundantly willing to shew to the heirs of the promise the immutability of his counsel, did interpose by an oath,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 t hat through two immutable things, in which impossible for God to lie, a strong comfort we may have who did flee for refuge to lay hold on the hope set before,

така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 w hich we have, as an anchor of the soul, both sure and stedfast, and entering into that within the vail,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

20 w hither a forerunner for us did enter -- Jesus, after the order of Melchisedek chief priest having become -- to the age.

където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.