1 A nd when our sailing to Italy was determined, they were delivering up both Paul and certain others, prisoners, to a centurion, by name Julius, of the band of Sebastus,

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 a nd having embarked in a ship of Adramyttium, we, being about to sail by the coasts of Asia, did set sail, there being with us Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica,

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 o n the next also we touched at Sidon, and Julius, courteously treating Paul, did permit, having gone on unto friends, to receive care.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

4 A nd thence, having set sail, we sailed under Cyprus, because of the winds being contrary,

И оттам, като станахме, плавахме на за̀вет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

5 a nd having sailed over the sea over-against Cilicia and Pamphylia, we came to Myria of Lycia,

И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.

6 a nd there the centurion having found a ship of Alexandria, sailing to Italy, did put us into it,

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.

7 a nd having sailed slowly many days, and with difficulty coming over-against Cnidus, the wind not suffering us, we sailed under Crete, over-against Salmone,

И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на за̀вет под Крит срещу нос Салмон.

8 a nd hardly passing it, we came to a certain place called `Fair Havens,' nigh to which was the city Lasaea.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

9 A nd much time being spent, and the sailing being now dangerous -- because of the fast also being already past -- Paul was admonishing,

Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

10 s aying to them, `Men, I perceive that with hurt, and much damage, not only of the lading and of the ship, but also of our lives -- the voyage is about to be;'

Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 b ut the centurion to the pilot and to the shipowner gave credence more than to the things spoken by Paul;

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.

12 a nd the haven being incommodious to winter in, the more part gave counsel to sail thence also, if by any means they might be able, having attained to Phenice, to winter, a haven of Crete, looking to the south-west and north-west,

И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. Морската буря

13 a nd a south wind blowing softly, having thought they had obtained purpose, having lifted anchor, they sailed close by Crete,

И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.

14 a nd not long after there arose against it a tempestuous wind, that is called Euroclydon,

Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,

15 a nd the ship being caught, and not being able to bear up against the wind, having given up, we were borne on,

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 a nd having run under a certain little isle, called Clauda, we were hardly able to become masters of the boat,

И като минахме на за̀вет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;

17 w hich having taken up, they were using helps, undergirding the ship, and fearing lest they may fall on the quicksand, having let down the mast -- so were borne on.

и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 A nd we, being exceedingly tempest-tossed, the succeeding they were making a clearing,

И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

19 a nd on the third with our own hands the tackling of the ship we cast out,

И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.

20 a nd neither sun nor stars appearing for more days, and not a little tempest lying upon us, thenceforth all hope was taken away of our being saved.

И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 A nd there having been long fasting, then Paul having stood in the midst of them, said, `It behoved, indeed, O men -- having hearkened to me -- not to set sail from Crete, and to save this hurt and damage;

А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

22 a nd now I exhort you to be of good cheer, for there shall be no loss of life among you -- but of the ship;

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23 f or there stood by me this night a messenger of God -- whose I am, and whom I serve --

защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:

24 s aying, Be not afraid Paul; before Caesar it behoveth thee to stand; and, lo, God hath granted to thee all those sailing with thee;

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

25 w herefore be of good cheer, men! for I believe God, that so it shall be, even as it hath been spoken to me,

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26 a nd on a certain island it behoveth us to be cast.'

Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 A nd when the fourteenth night came -- we being borne up and down in the Adria -- toward the middle of the night the sailors were supposing that some country drew nigh to them;

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28 a nd having sounded they found twenty fathoms, and having gone a little farther, and again having sounded, they found fifteen fathoms,

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 a nd fearing lest on rough places we may fall, out of the stern having cast four anchors, they were wishing day to come.

Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.

30 A nd the sailors seeking to flee out of the ship, and having let down the boat to the sea, in pretence as out of the foreship they are about to cast anchors,

И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,

31 P aul said to the centurion and to the soldiers, `If these do not remain in the ship -- ye are not able to be saved;'

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 t hen the soldiers did cut off the ropes of the boat, and suffered it to fall off.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи в морето.

33 A nd till the day was about to be, Paul was calling upon all to partake of nourishment, saying, `Fourteen days to-day, waiting, ye continue fasting, having taken nothing,

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.

34 w herefore I call upon you to take nourishment, for this is for your safety, for of not one of you shall a hair from the head fall;'

Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.

35 a nd having said these things, and having taken bread, he gave thanks to God before all, and having broken, he began to eat;

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.

36 a nd all having become of good cheer, themselves also took food,

От това всички се ободриха и ядоха и те.

37 ( and we were -- all the souls in the ship -- two hundred, seventy and six),

А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 a nd having eaten sufficient nourishment, they were lightening the ship, casting forth the wheat into the sea.

След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. Корабокрушението

39 A nd when the day came, they were not discerning the land, but a certain creek were perceiving having a beach, into which they took counsel, if possible, to thrust forward the ship,

И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.

40 a nd the anchors having taken up, they were committing to the sea, at the same time -- having loosed the bands of the rudders, and having hoisted up the mainsail to the wind -- they were making for the shore,

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 a nd having fallen into a place of two seas, they ran the ship aground, and the fore-part, indeed, having stuck fast, did remain immoveable, but the hinder-part was broken by the violence of the waves.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 A nd the soldiers' counsel was that they should kill the prisoners, lest any one having swam out should escape,

И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

43 b ut the centurion, wishing to save Paul, hindered them from the counsel, and did command those able to swim, having cast themselves out first -- to get unto the land,

Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 a nd the rest, some indeed upon boards, and some upon certain things of the ship; and thus it came to pass that all came safe unto the land.

а останалите да се спасяват - кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.