1 I t was decided that we should go to the country of Italy by ship. Then they put Paul and some other men in chains. Julius, a captain of Caesar’s army, was to watch them.

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 W e went on a ship that was from the city of Adramyttian. It was going to stop at the towns along the sea-shore of Asia. Aristarchus was with us. He was a man from the city of Thessalonica in the country of Macedonia.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 T he next day we stopped in the city of Sidon. Julius was kind to Paul. He let him visit friends who cared for him.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

4 A fter leaving Sidon we were blown by the wind along the south side of the island of Cyprus. The wind was against us.

И оттам, като станахме, плавахме на за̀вет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

5 W e crossed the sea along the countries of Cilicia and Pamphylia and got to the city of Myra in the country of Lycia.

И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.

6 T he captain found a ship from the city of Alexandria that was going to the country of Italy. He put us on it.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.

7 F or many days the ship did not move fast. It was hard to get to the city of Cnidus. The wind would not let us go on. So we went along the south shore of the island of Crete and passed the end of the island called Salome.

И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на за̀вет под Крит срещу нос Салмон.

8 T he wind was against us, and we did not sail very fast. Then we came to a place called Fair Havens. It was near the city of Lasea.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

9 M uch time had been lost. To keep going that late in the year would mean danger. Paul spoke with strong words,

Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

10 “ Sirs, it looks to me as if this ship and its freight will be lost. We are in danger of being lost also.”

Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 T he captain of the soldiers listened to what the captain of the ship said and not to what Paul said.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.

12 I t was not a good place to spend the winter. Most of those on the ship wanted to go on and try to get to Phoenix. Crete was a good place to tie up the ship. They wanted to spend the winter there.

И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. Морската буря

13 W hen a south wind started to blow, they thought their plan was right. They pulled up the anchor and went close to the shore of Crete.

И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.

14 L ater a bad wind storm came down from the land. It was called a northeaster.

Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,

15 T he ship was stopped by the wind. After awhile we gave up and let it go with the wind.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 W e went behind a small island called Claudia. It was hard work but we were able to make the ship’s boat safe.

И като минахме на за̀вет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;

17 T hey pulled it up and tied ropes around it and the ship. They were afraid of going on the Syrtis sands. So they took the sail down and let the ship go with the wind.

и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 T he storm was so bad the high waves were beating against the ship. The next day the men threw some of the freight over into the sea.

И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

19 O n the third day, with their own hands, they threw part of the sails and ropes into the sea.

И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.

20 W e did not see the sun or stars for many days. A very bad storm kept beating against us. We lost all hope of being saved. Paul Shows His Faith

И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 N o one had eaten for a long time. Then Paul stood up and said to them, “Men, you should have listened to me and not left Crete. You would not have had this trouble and loss.

А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

22 B ut now I want you to take hope. No one will lose his life. Only the ship will be lost.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23 I belong to God and I work for Him. Last night an angel of God stood by me

защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:

24 a nd said, ‘Do not be afraid, Paul. You must stand in front of Caesar. God has given you the lives of all the men on this ship.’

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

25 S o take hope, men. I believe my God will do what He has told me.

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26 B ut the ship will be lost on some island.”

Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 I t was now the fourteenth night. We were going with the wind on the Adriatic Sea. At midnight the sailors thought land was near.

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28 T hey let down the lead weight and found the water was not very deep. After they had gone a little farther, they found there was not as much water.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 T hey were afraid we might be thrown against the rocks on the shore. So they put out four anchors from the back of the ship. Then they waited for morning to come.

Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.

30 T he sailors were thinking of leaving the ship. They let down a boat as if they were going to put out anchors from the front of the ship.

И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,

31 B ut Paul said to the captain and the soldiers, “These men must stay on the ship or you cannot be safe!”

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 T hen the soldiers cut the ropes and let the boat fall into the sea.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи в морето.

33 J ust before the light of day came, Paul told all of them to eat. He said, “Today is the fourteenth day you have not eaten.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.

34 Y ou must eat. It will give you strength. Not one of you will lose a hair from your head.”

Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.

35 A fter he said this, he took some bread. He gave thanks to God in front of them all. He broke it in pieces and started to eat.

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.

36 T hey all were comforted. Each one ate some food.

От това всички се ободриха и ядоха и те.

37 A ll together there were 276 of us on the ship.

А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 A fter they had eaten, they threw the wheat into the sea so the ship would not be as heavy.

След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. Корабокрушението

39 I n the morning they could not see what land they were near. Later they could see a river. Near its mouth there was a shore of sand. They planned to run the ship onto the sand if they could.

И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.

40 T he anchors were cut loose and left in the sea. Then they took the ropes off that were holding the rudder. When they put up the sail, the wind took the ship toward shore.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 B ut the ship hit a place where the water was low. It was made from where two seas meet. The front of the ship did not move but the back part broke in pieces by the high waves.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 T he soldiers planned to kill the men in chains. They were afraid they would swim to shore and get away,

И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

43 b ut the captain wanted to save Paul. He kept them from their plan. Calling out to those who could swim, he told them to jump into the sea and swim to shore.

Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 T he others should use wood or anything from the ship. In this way, they all got to shore without getting hurt.

а останалите да се спасяват - кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.