1 T here was no king in Israel in those days. And there was a certain Levite staying in a far away part of the hill country of Ephraim. He took a woman from Bethlehem in Judah to act as his wife.

В онези дни, когато в Израел нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.

2 B ut his woman was not faithful to him. She left him and went to her father’s house in Bethlehem in Judah. She stayed there four months.

Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.

3 T hen her husband got up and went after her. He was gentle in speaking to her, asking her to return with him. He brought his servant and two donkeys with him. So she brought him into her father’s house. When her father saw him, he was glad to meet him.

Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

4 H is father-in-law, the girl’s father, made him stay. So he stayed with him three days. They ate and drank and stayed there.

Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.

5 T hey got up early in the morning on the fourth day to get ready to go. The girl’s father said to his son-in-law, “Eat a piece of bread to get your strength. Then you may go.”

На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.

6 S o both of them sat down and ate and drank together. The girl’s father said to the man, “I beg you, agree to stay the night. Let your heart be happy.”

И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

7 T he man stood up to go. But his father-in-law begged him so that he stayed another night there.

Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 H e got up to go early in the morning on the fifth day. But the girl’s father said, “I beg you, get your strength first. Wait until later in the day.” So both of them ate.

А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.

9 T hen the man stood up to leave with his woman and his servant. His father-in-law, the girl’s father, said to him, “Now see, the day is ending. I beg you, stay the night. See, the day is coming to an end. Stay here through the night so your heart may be happy. Get up early tomorrow to go on your way home.”

После, когато човекът стана да си върви - заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 B ut the man would not stay the night. He stood up and left and came to a place beside Jebus (that is, Jerusalem). He had his woman with him and two donkeys to carry them both.

Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 T he day was almost gone when they were near Jebus. The servant said to his owner, “Come, let us go in and stay the night in this city of the Jebusites.”

Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.

12 B ut his owner said to him, “We will not go into the city of strangers who are not of the people of Israel. We will go as far as Gibeah.”

Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израелтяни, а ще продължим за Гавая.

13 A nd he said to his servant, “Come, let us go to one of these places. We will stay the night in Gibeah or Ramah.”

Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 S o they passed Jebus and went on their way. The sun went down when they were near Gibeah, a city of Benjamin.

И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

15 T hey turned to go in and stay at Gibeah. They went in and sat down outside in the center of the city. For no one took them into his house to stay the night.

Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.

16 I n the evening an old man came out of the field from his work. He was from the hill country of Ephraim and was staying in Gibeah. But the men of the place were Benjamites.

И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.

17 T he old man looked up and saw the traveler in the center of the city, and said, “Where are you going? Where do you come from?”

И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?

18 T he Levite said to him, “We are traveling from Bethlehem in Judah to a far away part of the hill country of Ephraim. I am from there. I went to Bethlehem in Judah, but am now returning home. But no one will take me into his house.

А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

19 W e have food for our donkeys. And we have bread and wine for me, my woman, and the young man who is with your servants. We have all we need.”

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.

20 T he old man said, “Peace to you. Let me take care of all your needs. But do not stay the night in the street.”

Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.

21 S o he took him into his house and gave food to the donkeys. The people washed their feet and ate and drank.

И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.

22 W hile they were having a happy time, certain sinful men of the city gathered around the house. They beat on the door and said to the old man, the owner of the house, “Bring out the man who came into your house so we can have sex with him.”

Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.

23 T he man, the owner of the house, went out to them and said, “No, my brothers. I beg you not to be so sinful. This man has come into my house. Do not do this sinful thing.

А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост, не вършете такова безумие!

24 H ere is my daughter who has never had a man. And here is the woman who belongs to the man. Let me bring them out. Put them to shame. Do to them whatever you wish. But do not do such a sinful act against this man.”

Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.

25 B ut the men would not listen to him. So the Levite took hold of his woman and brought her out to them. The men had sex with her all night until morning. When the sun came up, they let her go.

Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.

26 T he woman came early in the morning and fell down at the door of the man’s house where her owner was. She lay there until it was light.

И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.

27 H er owner got up in the morning and opened the doors of the house. He went out to go on his way and saw his woman lying at the door of the house. Her hands were on the step.

На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.

28 H e said to her, “Get up. Let us be going.” But there was no answer. He put her body across the donkey and started on his way home.

Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.

29 W hen he went into his house, he took a knife. He took hold of his woman and cut her into twelve pieces, arm by arm, leg by leg. Then he sent her out through all the land of Israel.

А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израел.

30 A ll who saw it said, “Nothing like this has happened before. Nothing like this has been seen from the day when the people of Israel came from the land of Egypt until now. Think about it. Listen to what is said about it. And say what you think.”

И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израелтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.