1 T he head religious leader asked Stephen, “Are these things true?”

Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?

2 S tephen said, “My brothers and fathers, listen to me. The great God showed Himself to our early father Abraham while he lived in the country of Mesopotamia. This was before he moved to the country of Haran.

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

3 G od said to him, ‘Leave your family and this land where you were born. Go to a land that I will show you.’

"Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа."

4 H e went from the land of the Chaldeans and lived in Haran. After his father died, he came to this country where you now live.

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

5 G od did not give him any land to own, not even enough to put his feet on. But He promised that the land would be his and his children’s after him. At that time he had no children.

И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.

6 T his is what God said, ‘Your children’s children will be living in a strange land. They will live there 400 years. They will be made to work without pay and will suffer many hard things.

И Бог му говорѝ, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 I will say to that nation that it is guilty for holding them and making them work without pay. After that they will go free. They will leave that country and worship Me in this place.’

Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 “ He made a promise with Abraham. It was kept by a religious act of becoming a Jew. Abraham had a son, Isaac. On the eighth day Abraham took Isaac and had this religious act done to him. Isaac was the father of Jacob. Jacob was the father of our twelve early fathers.

И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков - дванадесетте патриарси.

9 “ The sons of Jacob sold Joseph to people from the country of Egypt because they were jealous of him. But God was with Joseph.

А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него

10 H e helped him in all his troubles. He gave him wisdom and favor with Pharaoh, the king of Egypt. This king made Joseph leader over Egypt and over all the king’s house.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар - Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 “ The time came when there was no food to eat in all the land of Egypt and Canaan. The people suffered much. Our early fathers were not able to get food.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 T hen Jacob heard there was food in Egypt. He sent our early fathers there the first time.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;

13 “ The second time they went to the country of Egypt, Joseph made himself known to his brothers. The family of Joseph became known to Pharaoh.

и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.

14 J oseph asked his father Jacob and all his family to come. There were seventy-five people in the family.

Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

15 J acob moved down to Egypt and died there. Our early fathers died there also.

И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

16 T hey were brought back to the city of Shechem where they were buried. Abraham paid money for the grave from the sons of Hamor in Shechem. Stephen Speaks about the God of Moses

и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.

17 “ The promise God had given Abraham was about to happen. At this time many more of our people were in the country of Egypt.

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,

18 T hen another man became king in Egypt. He was a king who did not know Joseph.

докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

19 H e was hard on our people and nation. He worked against our early fathers. He made them put their babies outside so they would die.

Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.

20 “ At that time Moses was born. He was beautiful in God’s sight. He was fed in his father’s house for three months.

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 T hen he was put outside. Pharaoh’s daughter took him and cared for him as her own son.

И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 M oses was taught in all the wisdom of the Egyptians. He became a powerful man in words and in the things he did.

И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.

23 W hen he was forty years old, he thought he should visit his brothers, the Jews.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израелтяните.

24 H e saw one of the Jews being hurt. Moses helped the Jew and killed the man from Egypt.

И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,

25 H e thought his people would understand. He thought they knew God would let them go free by his help. But the people did not understand.

като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 “ The next day Moses came to some Jews who were fighting. He tried to get them to stop. Moses said to the Jews, ‘Sirs, you are brothers. Why do you hurt each other?’

На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?

27 O ne was beating his neighbor. He pushed Moses away and said, ‘Who made you a leader over us? Who said you could say who is guilty?

А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 D o you want to kill me as you killed the man from Egypt yesterday?’

И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

29 W hen Moses heard that, he went as fast as he could to the country of Midian where he was a stranger. While he was there, he became the father of two sons.

Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.

30 F orty years passed and Moses was near Mount Sinai where no people live. There he saw an angel in the fire of a burning bush.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.

31 H e was surprised and wondered when he saw it. He went up close to see it better. Then he heard the voice of the Lord speak to him.

А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

32 ‘ I am the God of your fathers, the God of Abraham and of Isaac and of Jacob.’ Moses shook! He was so afraid he did not look at the bush.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов." И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 “ Then the Lord said to him, ‘Take your shoes off your feet! The place where you are standing is holy ground.

И Господ му каза: "Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

34 I have seen My people suffer in the country of Egypt and I have heard their cries. I have come down to let them go free. So come now, I will send you back to Egypt.’

Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет."

35 “ The people had put Moses aside. They said, ‘Who made you a leader over us? Who said you are the one to say what is right or wrong?’ But God made this man a leader. Moses was the one who brought them out of the country of Egypt. This was done by the help of the angel who was in the burning bush.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.

36 T his man led them. He did powerful works in Egypt and at the Red Sea. For forty years he led them in the desert.

Той ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.

37 “ Moses said to the Jews, ‘God will give you one who speaks for Him like me from among your brothers.’

Този е същият Моисей, който каза на израелтяните: "Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене."

38 T his is the man who was with the Jewish nation in the desert. The angel talked to him on Mount Sinai. Moses told it to our early fathers. He also received the living Words of God to give to us.

Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 “ Our early fathers would not listen to him. They did not obey him. In their hearts they wanted to go back to the country of Egypt.

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,

40 T hey said to Aaron, ‘Make us gods to go before us. We do not know what has happened to this Moses who led us out of Egypt.’

като казаха на Аарон: "Направѝ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана."

41 “ In those days they made a calf of gold. They put gifts down in front of their god in worship. They were happy with what they had made with their hands.

И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.

42 B ut God turned from them and let them worship the stars of heaven. This is written in the book of the early preachers, ‘Nation of Jews, was it to Me you gave gifts of sheep and cattle on the altar for forty years in the desert?

Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израелев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

43 N o, you set up the tent to worship the god of Molock and the star of your god Rompha. You made gods to worship them. I will carry you away to the other side of the country of Babylon.’ The Place of Worship and the House of God

Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон."

44 “ Our early fathers had the tent to worship in. They used it in the desert. God told Moses to make it like the plan which he had seen.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;

45 T his was received by our early fathers. They brought it here when they won the wars with the people who were not Jews. It was when Joshua was our leader. God made those people leave as our early fathers took the land. The tent was here until the time of David.

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

46 D avid pleased God and wanted to build a house for worship for the God of Jacob.

който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 B ut Solomon was the one who built the house of God for Him.

А Соломон Му построи дом.

48 B ut the Most High does not live in buildings made by hands. The early preacher said,

Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 ’ Heaven is the place where I sit and the earth is the place where I rest My feet. What house will you build Me?’ says the Lord. ‘Or what is My place of rest?

"Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?

50 D id not My hands make all these things?’ The Jews Are Hurt

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 “ You have hard hearts and ears that will not listen to me! You are always working against the Holy Spirit. Your early fathers did. You do too.

Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 W hich of the early preachers was not beaten and hurt by your early fathers? They killed those who told of the coming of the One Right with God. Now you have handed Him over and killed Him.

Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 Y ou had the Law given to you by angels. Yet you have not kept it.” Stephen Is Killed

вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. Убиването на Стефан с камъни

54 T he Jews and religious leaders listened to Stephen. Then they became angry and began to grind their teeth at him.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.

55 H e was filled with the Holy Spirit. As he looked up to heaven, he saw the shining-greatness of God and Jesus standing at the right side of God.

А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

56 H e said, “See! I see heaven open and the Son of Man standing at the right side of God!”

и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.

57 T hey cried out with loud voices. They put their hands over their ears and they all pushed on him.

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.

58 T hen they took him out of the city and threw stones at him. The men who were throwing the stones laid their coats down in front of a young man named Saul.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

59 W hile they threw stones at Stephen, he prayed, “Lord Jesus, receive my spirit.”

И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 A fter that he fell on his knees and cried out with a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them.” When he had said this, he died.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.