1 T he high priest said, “Are these things so?”

Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?

2 A nd he said, “Hear me, brethren and fathers! The God of glory appeared to our father Abraham when he was in Mesopotamia, before he lived in Haran,

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

3 a nd said to him, ‘ Leave your country and your relatives, and come into the land that I will show you.’

"Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа."

4 T hen he left the land of the Chaldeans and settled in Haran. From there, after his father died, God had him move to this country in which you are now living.

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

5 B ut He gave him no inheritance in it, not even a foot of ground, and yet, even when he had no child, He promised that He would give it to him as a possession, and to his descendants after him.

И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.

6 B ut God spoke to this effect, that his descendants would be aliens in a foreign land, and that they would be enslaved and mistreated for four hundred years.

И Бог му говорѝ, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 ‘ And whatever nation to which they will be in bondage I Myself will judge,’ said God, ‘ and after that they will come out and serve Me in this place.’

Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 A nd He gave him the covenant of circumcision; and so Abraham became the father of Isaac, and circumcised him on the eighth day; and Isaac became the father of Jacob, and Jacob of the twelve patriarchs.

И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков - дванадесетте патриарси.

9 “ The patriarchs became jealous of Joseph and sold him into Egypt. Yet God was with him,

А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него

10 a nd rescued him from all his afflictions, and granted him favor and wisdom in the sight of Pharaoh, king of Egypt, and he made him governor over Egypt and all his household.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар - Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 “ Now a famine came over all Egypt and Canaan, and great affliction with it, and our fathers could find no food.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 B ut when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent our fathers there the first time.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;

13 O n the second visit Joseph made himself known to his brothers, and Joseph’s family was disclosed to Pharaoh.

и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.

14 T hen Joseph sent word and invited Jacob his father and all his relatives to come to him, seventy-five persons in all.

Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

15 A nd Jacob went down to Egypt and there he and our fathers died.

И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

16 F rom there they were removed to Shechem and laid in the tomb which Abraham had purchased for a sum of money from the sons of Hamor in Shechem.

и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.

17 “ But as the time of the promise was approaching which God had assured to Abraham, the people increased and multiplied in Egypt,

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,

18 u ntil there arose another king over Egypt who knew nothing about Joseph.

докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

19 I t was he who took shrewd advantage of our race and mistreated our fathers so that they would expose their infants and they would not survive.

Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.

20 I t was at this time that Moses was born; and he was lovely in the sight of God, and he was nurtured three months in his father’s home.

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 A nd after he had been set outside, Pharaoh’s daughter took him away and nurtured him as her own son.

И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 M oses was educated in all the learning of the Egyptians, and he was a man of power in words and deeds.

И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.

23 B ut when he was approaching the age of forty, it entered his mind to visit his brethren, the sons of Israel.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израелтяните.

24 A nd when he saw one of them being treated unjustly, he defended him and took vengeance for the oppressed by striking down the Egyptian.

И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,

25 A nd he supposed that his brethren understood that God was granting them deliverance through him, but they did not understand.

като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 O n the following day he appeared to them as they were fighting together, and he tried to reconcile them in peace, saying, ‘Men, you are brethren, why do you injure one another?’

На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?

27 B ut the one who was injuring his neighbor pushed him away, saying, ‘ Who made you a ruler and judge over us ?

А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 Y ou do not mean to kill me as you killed the Egyptian yesterday, do you ?’

И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

29 A t this remark, Moses fled and became an alien in the land of Midian, where he became the father of two sons.

Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.

30 “ After forty years had passed, an angel appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in the flame of a burning thorn bush.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.

31 W hen Moses saw it, he marveled at the sight; and as he approached to look more closely, there came the voice of the Lord:

А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

32 ‘ I am the God of your fathers, the God of Abraham and Isaac and Jacob.’ Moses shook with fear and would not venture to look.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов." И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 B ut the Lord said to him, ‘ Take off the sandals from your feet, for the place on which you are standing is holy ground.

И Господ му каза: "Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

34 I have certainly seen the oppression of My people in Egypt and have heard their groans, and I have come down to rescue them; come now, and I will send you to Egypt.’

Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет."

35 “ This Moses whom they disowned, saying, ‘ Who made you a ruler and a judge ?’ is the one whom God sent to be both a ruler and a deliverer with the help of the angel who appeared to him in the thorn bush.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.

36 T his man led them out, performing wonders and signs in the land of Egypt and in the Red Sea and in the wilderness for forty years.

Той ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.

37 T his is the Moses who said to the sons of Israel, ‘ God will raise up for you a prophet like me from your brethren.’

Този е същият Моисей, който каза на израелтяните: "Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене."

38 T his is the one who was in the congregation in the wilderness together with the angel who was speaking to him on Mount Sinai, and who was with our fathers; and he received living oracles to pass on to you.

Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 O ur fathers were unwilling to be obedient to him, but repudiated him and in their hearts turned back to Egypt,

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,

40 s aying to Aaron, ‘Make for us gods who will go before us; for this Moses who led us out of the land of Egypt — we do not know what happened to him.’

като казаха на Аарон: "Направѝ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана."

41 A t that time they made a calf and brought a sacrifice to the idol, and were rejoicing in the works of their hands.

И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.

42 B ut God turned away and delivered them up to serve the host of heaven; as it is written in the book of the prophets, ‘ It was not to Me that you offered victims and sacrifices forty years in the wilderness, was it, O house of Israel ?

Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израелев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

43 Y ou also took along the tabernacle of Moloch and the star of the god Rompha, the images which you made to worship. I also will remove you beyond Babylon.’

Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон."

44 “ Our fathers had the tabernacle of testimony in the wilderness, just as He who spoke to Moses directed him to make it according to the pattern which he had seen.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;

45 A nd having received it in their turn, our fathers brought it in with Joshua upon dispossessing the nations whom God drove out before our fathers, until the time of David.

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

46 D avid found favor in God’s sight, and asked that he might find a dwelling place for the God of Jacob.

който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 B ut it was Solomon who built a house for Him.

А Соломон Му построи дом.

48 H owever, the Most High does not dwell in houses made by human hands; as the prophet says:

Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 ‘ Heaven is My throne, And earth is the footstool of My feet; What kind of house will you build for Me ?’ says the Lord, ‘ Or what place is there for My repose ?

"Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?

50 ‘ Was it not My hand which made all these things ?’

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 “ You men who are stiff-necked and uncircumcised in heart and ears are always resisting the Holy Spirit; you are doing just as your fathers did.

Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 W hich one of the prophets did your fathers not persecute? They killed those who had previously announced the coming of the Righteous One, whose betrayers and murderers you have now become;

Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 y ou who received the law as ordained by angels, and yet did not keep it.” Stephen Put to Death

вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. Убиването на Стефан с камъни

54 N ow when they heard this, they were cut to the quick, and they began gnashing their teeth at him.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.

55 B ut being full of the Holy Spirit, he gazed intently into heaven and saw the glory of God, and Jesus standing at the right hand of God;

А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

56 a nd he said, “Behold, I see the heavens opened up and the Son of Man standing at the right hand of God.”

и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.

57 B ut they cried out with a loud voice, and covered their ears and rushed at him with one impulse.

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.

58 W hen they had driven him out of the city, they began stoning him; and the witnesses laid aside their robes at the feet of a young man named Saul.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

59 T hey went on stoning Stephen as he called on the Lord and said, “Lord Jesus, receive my spirit!”

И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 T hen falling on his knees, he cried out with a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them!” Having said this, he fell asleep.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.