1 A fter these acts of faithfulness Sennacherib king of Assyria came and invaded Judah and besieged the fortified cities, and thought to break into them for himself.

След тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

2 N ow when Hezekiah saw that Sennacherib had come and that he intended to make war on Jerusalem,

А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

3 h e decided with his officers and his warriors to cut off the supply of water from the springs which were outside the city, and they helped him.

се посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4 S o many people assembled and stopped up all the springs and the stream which flowed through the region, saying, “Why should the kings of Assyria come and find abundant water?”

И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5 A nd he took courage and rebuilt all the wall that had been broken down and erected towers on it, and built another outside wall and strengthened the Millo in the city of David, and made weapons and shields in great number.

Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6 H e appointed military officers over the people and gathered them to him in the square at the city gate, and spoke encouragingly to them, saying,

Царят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

7 “ Be strong and courageous, do not fear or be dismayed because of the king of Assyria nor because of all the horde that is with him; for the one with us is greater than the one with him.

Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

8 W ith him is only an arm of flesh, but with us is the Lord our God to help us and to fight our battles.” And the people relied on the words of Hezekiah king of Judah. Sennacherib Undermines Hezekiah

С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

9 A fter this Sennacherib king of Assyria sent his servants to Jerusalem while he was besieging Lachish with all his forces with him, against Hezekiah king of Judah and against all Judah who were at Jerusalem, saying,

След това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

10 “ Thus says Sennacherib king of Assyria, ‘On what are you trusting that you are remaining in Jerusalem under siege?

Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

11 I s not Hezekiah misleading you to give yourselves over to die by hunger and by thirst, saying, “The Lord our God will deliver us from the hand of the king of Assyria”?

Не ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12 H as not the same Hezekiah taken away His high places and His altars, and said to Judah and Jerusalem, “You shall worship before one altar, and on it you shall burn incense”?

Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

13 D o you not know what I and my fathers have done to all the peoples of the lands? Were the gods of the nations of the lands able at all to deliver their land from my hand?

Не знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14 W ho was there among all the gods of those nations which my fathers utterly destroyed who could deliver his people out of my hand, that your God should be able to deliver you from my hand?

Кой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15 N ow therefore, do not let Hezekiah deceive you or mislead you like this, and do not believe him, for no god of any nation or kingdom was able to deliver his people from my hand or from the hand of my fathers. How much less will your God deliver you from my hand?’”

И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми - че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

16 H is servants spoke further against the Lord God and against His servant Hezekiah.

И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17 H e also wrote letters to insult the Lord God of Israel, and to speak against Him, saying, “ As the gods of the nations of the lands have not delivered their people from my hand, so the God of Hezekiah will not deliver His people from my hand.”

Той писа и писма да хули Господа, Израелевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

18 T hey called this out with a loud voice in the language of Judah to the people of Jerusalem who were on the wall, to frighten and terrify them, so that they might take the city.

Тогава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

19 T hey spoke of the God of Jerusalem as of the gods of the peoples of the earth, the work of men’s hands. Hezekiah’s Prayer Is Answered

и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20 B ut King Hezekiah and Isaiah the prophet, the son of Amoz, prayed about this and cried out to heaven.

Затова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21 A nd the Lord sent an angel who destroyed every mighty warrior, commander and officer in the camp of the king of Assyria. So he returned in shame to his own land. And when he had entered the temple of his god, some of his own children killed him there with the sword.

Тогава Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

22 S o the Lord saved Hezekiah and the inhabitants of Jerusalem from the hand of Sennacherib the king of Assyria and from the hand of all others, and guided them on every side.

Така Господ избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

23 A nd many were bringing gifts to the Lord at Jerusalem and choice presents to Hezekiah king of Judah, so that he was exalted in the sight of all nations thereafter.

Мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи. Край на царуването на Езекия

24 I n those days Hezekiah became mortally ill; and he prayed to the Lord, and the Lord spoke to him and gave him a sign.

В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говорѝ и му даде знамение.

25 B ut Hezekiah gave no return for the benefit he received, because his heart was proud; therefore wrath came on him and on Judah and Jerusalem.

Но Езекия не отдаде на Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

26 H owever, Hezekiah humbled the pride of his heart, both he and the inhabitants of Jerusalem, so that the wrath of the Lord did not come on them in the days of Hezekiah.

Обаче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че Господният гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

27 N ow Hezekiah had immense riches and honor; and he made for himself treasuries for silver, gold, precious stones, spices, shields and all kinds of valuable articles,

И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

28 s torehouses also for the produce of grain, wine and oil, pens for all kinds of cattle and sheepfolds for the flocks.

също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

29 H e made cities for himself and acquired flocks and herds in abundance, for God had given him very great wealth.

При това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30 I t was Hezekiah who stopped the upper outlet of the waters of Gihon and directed them to the west side of the city of David. And Hezekiah prospered in all that he did.

Същият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

31 E ven in the matter of the envoys of the rulers of Babylon, who sent to him to inquire of the wonder that had happened in the land, God left him alone only to test him, that He might know all that was in his heart.

Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

32 N ow the rest of the acts of Hezekiah and his deeds of devotion, behold, they are written in the vision of Isaiah the prophet, the son of Amoz, in the Book of the Kings of Judah and Israel.

А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исая, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

33 S o Hezekiah slept with his fathers, and they buried him in the upper section of the tombs of the sons of David; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem honored him at his death. And his son Manasseh became king in his place.

И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.