1 A fter these acts of faithfulness Sennacherib king of Assyria came and invaded Judah and besieged the fortified cities, and thought to break into them for himself.

След тия неща и това <явление на> вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

2 N ow when Hezekiah saw that Sennacherib had come and that he intended to make war on Jerusalem,

А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

3 h e decided with his officers and his warriors to cut off the supply of water from the springs which were outside the city, and they helped him.

съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4 S o many people assembled and stopped up all the springs and the stream which flowed through the region, saying, “Why should the kings of Assyria come and find abundant water?”

И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5 A nd he took courage and rebuilt all the wall that had been broken down and erected towers on it, and built another outside wall and strengthened the Millo in the city of David, and made weapons and shields in great number.

И <Езекия> се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, <съгради> и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6 H e appointed military officers over the people and gathered them to him in the square at the city gate, and spoke encouragingly to them, saying,

И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

7 “ Be strong and courageous, do not fear or be dismayed because of the king of Assyria nor because of all the horde that is with him; for the one with us is greater than the one with him.

Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.

8 W ith him is only an arm of flesh, but with us is the Lord our God to help us and to fight our battles.” And the people relied on the words of Hezekiah king of Judah. Sennacherib Undermines Hezekiah

С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

9 A fter this Sennacherib king of Assyria sent his servants to Jerusalem while he was besieging Lachish with all his forces with him, against Hezekiah king of Judah and against all Judah who were at Jerusalem, saying,

След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

10 “ Thus says Sennacherib king of Assyria, ‘On what are you trusting that you are remaining in Jerusalem under siege?

Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?

11 I s not Hezekiah misleading you to give yourselves over to die by hunger and by thirst, saying, “The Lord our God will deliver us from the hand of the king of Assyria”?

Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12 H as not the same Hezekiah taken away His high places and His altars, and said to Judah and Jerusalem, “You shall worship before one altar, and on it you shall burn incense”?

Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: <Само> пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

13 D o you not know what I and my fathers have done to all the peoples of the lands? Were the gods of the nations of the lands able at all to deliver their land from my hand?

Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14 W ho was there among all the gods of those nations which my fathers utterly destroyed who could deliver his people out of my hand, that your God should be able to deliver you from my hand?

Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15 N ow therefore, do not let Hezekiah deceive you or mislead you like this, and do not believe him, for no god of any nation or kingdom was able to deliver his people from my hand or from the hand of my fathers. How much less will your God deliver you from my hand?’”

Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

16 H is servants spoke further against the Lord God and against His servant Hezekiah.

И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17 H e also wrote letters to insult the Lord God of Israel, and to speak against Him, saying, “ As the gods of the nations of the lands have not delivered their people from my hand, so the God of Hezekiah will not deliver His people from my hand.”

Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми.

18 T hey called this out with a loud voice in the language of Judah to the people of Jerusalem who were on the wall, to frighten and terrify them, so that they might take the city.

Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

19 T hey spoke of the God of Jerusalem as of the gods of the peoples of the earth, the work of men’s hands. Hezekiah’s Prayer Is Answered

и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20 B ut King Hezekiah and Isaiah the prophet, the son of Amoz, prayed about this and cried out to heaven.

Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21 A nd the Lord sent an angel who destroyed every mighty warrior, commander and officer in the camp of the king of Assyria. So he returned in shame to his own land. And when he had entered the temple of his god, some of his own children killed him there with the sword.

И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

22 S o the Lord saved Hezekiah and the inhabitants of Jerusalem from the hand of Sennacherib the king of Assyria and from the hand of all others, and guided them on every side.

Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички <други>, и ги ръководеше на всяка страна.

23 A nd many were bringing gifts to the Lord at Jerusalem and choice presents to Hezekiah king of Judah, so that he was exalted in the sight of all nations thereafter.

И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

24 I n those days Hezekiah became mortally ill; and he prayed to the Lord, and the Lord spoke to him and gave him a sign.

В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

25 B ut Hezekiah gave no return for the benefit he received, because his heart was proud; therefore wrath came on him and on Judah and Jerusalem.

Но Езекия не отдаде <Господу> според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

26 H owever, Hezekiah humbled the pride of his heart, both he and the inhabitants of Jerusalem, so that the wrath of the Lord did not come on them in the days of Hezekiah.

Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

27 N ow Hezekiah had immense riches and honor; and he made for himself treasuries for silver, gold, precious stones, spices, shields and all kinds of valuable articles,

И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

28 s torehouses also for the produce of grain, wine and oil, pens for all kinds of cattle and sheepfolds for the flocks.

също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

29 H e made cities for himself and acquired flocks and herds in abundance, for God had given him very great wealth.

При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30 I t was Hezekiah who stopped the upper outlet of the waters of Gihon and directed them to the west side of the city of David. And Hezekiah prospered in all that he did.

Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

31 E ven in the matter of the envoys of the rulers of Babylon, who sent to him to inquire of the wonder that had happened in the land, God left him alone only to test him, that He might know all that was in his heart.

Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

32 N ow the rest of the acts of Hezekiah and his deeds of devotion, behold, they are written in the vision of Isaiah the prophet, the son of Amoz, in the Book of the Kings of Judah and Israel.

А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

33 S o Hezekiah slept with his fathers, and they buried him in the upper section of the tombs of the sons of David; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem honored him at his death. And his son Manasseh became king in his place.

И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.