1 M y son, give attention to my wisdom, Incline your ear to my understanding;

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 T hat you may observe discretion And your lips may reserve knowledge.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 F or the lips of an adulteress drip honey And smoother than oil is her speech;

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 B ut in the end she is bitter as wormwood, Sharp as a two-edged sword.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 H er feet go down to death, Her steps take hold of Sheol.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 S he does not ponder the path of life; Her ways are unstable, she does not know it.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 N ow then, my sons, listen to me And do not depart from the words of my mouth.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 K eep your way far from her And do not go near the door of her house,

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 O r you will give your vigor to others And your years to the cruel one;

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 A nd strangers will be filled with your strength And your hard-earned goods will go to the house of an alien;

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 A nd you groan at your final end, When your flesh and your body are consumed;

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 A nd you say, “How I have hated instruction! And my heart spurned reproof!

И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 “ I have not listened to the voice of my teachers, Nor inclined my ear to my instructors!

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 “ I was almost in utter ruin In the midst of the assembly and congregation.”

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 D rink water from your own cistern And fresh water from your own well.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 S hould your springs be dispersed abroad, Streams of water in the streets?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 L et them be yours alone And not for strangers with you.

Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 L et your fountain be blessed, And rejoice in the wife of your youth.

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 A s a loving hind and a graceful doe, Let her breasts satisfy you at all times; Be exhilarated always with her love.

<Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 F or why should you, my son, be exhilarated with an adulteress And embrace the bosom of a foreigner?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 F or the ways of a man are before the eyes of the Lord, And He watches all his paths.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 H is own iniquities will capture the wicked, And he will be held with the cords of his sin.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 H e will die for lack of instruction, And in the greatness of his folly he will go astray.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.