1 “ Hear, O Israel! You are crossing over the Jordan today to go in to dispossess nations greater and mightier than you, great cities fortified to heaven,

Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Иордан за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 a people great and tall, the sons of the Anakim, whom you know and of whom you have heard it said, ‘ Who can stand before the sons of Anak?’

люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 K now therefore today that it is the Lord your God who is crossing over before you as a consuming fire. He will destroy them and He will subdue them before you, so that you may drive them out and destroy them quickly, just as the Lord has spoken to you.

Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 “ Do not say in your heart when the Lord your God has driven them out before you, ‘Because of my righteousness the Lord has brought me in to possess this land,’ but it is because of the wickedness of these nations that the Lord is dispossessing them before you.

А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като си казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 I t is not for your righteousness or for the uprightness of your heart that you are going to possess their land, but it is because of the wickedness of these nations that the Lord your God is driving them out before you, in order to confirm the oath which the Lord swore to your fathers, to Abraham, Isaac and Jacob.

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 “ Know, then, it is not because of your righteousness that the Lord your God is giving you this good land to possess, for you are a stubborn people.

Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 R emember, do not forget how you provoked the Lord your God to wrath in the wilderness; from the day that you left the land of Egypt until you arrived at this place, you have been rebellious against the Lord.

Помни и да не забравяш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 E ven at Horeb you provoked the Lord to wrath, and the Lord was so angry with you that He would have destroyed you.

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 W hen I went up to the mountain to receive the tablets of stone, the tablets of the covenant which the Lord had made with you, then I remained on the mountain forty days and nights; I neither ate bread nor drank water.

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10 T he Lord gave me the two tablets of stone written by the finger of God; and on them were all the words which the Lord had spoken with you at the mountain from the midst of the fire on the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте <там>, бяха <написани> на тях.

11 I t came about at the end of forty days and nights that the Lord gave me the two tablets of stone, the tablets of the covenant.

(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 T hen the Lord said to me, ‘Arise, go down from here quickly, for your people whom you brought out of Egypt have acted corruptly. They have quickly turned aside from the way which I commanded them; they have made a molten image for themselves.’

А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им заповядах; направиха си излеян идол.

13 T he Lord spoke further to me, saying, ‘I have seen this people, and indeed, it is a stubborn people.

Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 L et Me alone, that I may destroy them and blot out their name from under heaven; and I will make of you a nation mightier and greater than they.’

остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 “ So I turned and came down from the mountain while the mountain was burning with fire, and the two tablets of the covenant were in my two hands.

И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 A nd I saw that you had indeed sinned against the Lord your God. You had made for yourselves a molten calf; you had turned aside quickly from the way which the Lord had commanded you.

Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 I took hold of the two tablets and threw them from my hands and smashed them before your eyes.

Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 I fell down before the Lord, as at the first, forty days and nights; I neither ate bread nor drank water, because of all your sin which you had committed in doing what was evil in the sight of the Lord to provoke Him to anger.

После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 F or I was afraid of the anger and hot displeasure with which the Lord was wrathful against you in order to destroy you, but the Lord listened to me that time also.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но и тоя път Господ ме послуша.

20 T he Lord was angry enough with Aaron to destroy him; so I also prayed for Aaron at the same time.

Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 I took your sinful thing, the calf which you had made, and burned it with fire and crushed it, grinding it very small until it was as fine as dust; and I threw its dust into the brook that came down from the mountain.

И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 “ Again at Taberah and at Massah and at Kibroth-hattaavah you provoked the Lord to wrath.

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 W hen the Lord sent you from Kadesh-barnea, saying, ‘ Go up and possess the land which I have given you,’ then you rebelled against the command of the Lord your God; you neither believed Him nor listened to His voice.

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете напред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 Y ou have been rebellious against the Lord from the day I knew you.

От <първия> ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 “ So I fell down before the Lord the forty days and nights, which I did because the Lord had said He would destroy you.

И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 I prayed to the Lord and said, ‘O Lord God, do not destroy Your people, even Your inheritance, whom You have redeemed through Your greatness, whom You have brought out of Egypt with a mighty hand.

Молех се Господу, като казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 R emember Your servants, Abraham, Isaac, and Jacob; do not look at the stubbornness of this people or at their wickedness or their sin.

Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 O therwise the land from which You brought us may say, “ Because the Lord was not able to bring them into the land which He had promised them and because He hated them He has brought them out to slay them in the wilderness.”

да не би да рекат <жителите на> земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 Y et they are Your people, even Your inheritance, whom You have brought out by Your great power and Your outstretched arm.’

А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.