1 R ighteous are You, O Lord, that I would plead my case with You; Indeed I would discuss matters of justice with You: Why has the way of the wicked prospered? Why are all those who deal in treachery at ease?

Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?

2 Y ou have planted them, they have also taken root; They grow, they have even produced fruit. You are near to their lips But far from their mind.

Насадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата {Еврейски: Вътрешностите.} им.

3 B ut You know me, O Lord; You see me; And You examine my heart’s attitude toward You. Drag them off like sheep for the slaughter And set them apart for a day of carnage!

Но Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш <какво е> сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.

4 H ow long is the land to mourn And the vegetation of the countryside to wither? For the wickedness of those who dwell in it, Animals and birds have been snatched away, Because men have said, “He will not see our latter ending.”

До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.

5 “ If you have run with footmen and they have tired you out, Then how can you compete with horses? If you fall down in a land of peace, How will you do in the thicket of the Jordan?

Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?

6 “ For even your brothers and the household of your father, Even they have dealt treacherously with you, Even they have cried aloud after you. Do not believe them, although they may say nice things to you.” God’s Answer

Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; <Но> не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.

7 “ I have forsaken My house, I have abandoned My inheritance; I have given the beloved of My soul Into the hand of her enemies.

Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.

8 “ My inheritance has become to Me Like a lion in the forest; She has roared against Me; Therefore I have come to hate her.

Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.

9 “ Is My inheritance like a speckled bird of prey to Me? Are the birds of prey against her on every side? Go, gather all the beasts of the field, Bring them to devour!

Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.

10 “ Many shepherds have ruined My vineyard, They have trampled down My field; They have made My pleasant field A desolate wilderness.

Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.

11 “ It has been made a desolation, Desolate, it mourns before Me; The whole land has been made desolate, Because no man lays it to heart.

Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце,

12 “ On all the bare heights in the wilderness Destroyers have come, For a sword of the Lord is devouring From one end of the land even to the other; There is no peace for anyone.

По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.

13 “ They have sown wheat and have reaped thorns, They have strained themselves to no profit. But be ashamed of your harvest Because of the fierce anger of the Lord.”

Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от <тия> си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.

14 T hus says the Lord concerning all My wicked neighbors who strike at the inheritance with which I have endowed My people Israel, “Behold I am about to uproot them from their land and will uproot the house of Judah from among them.

Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, <като казва>: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;

15 A nd it will come about that after I have uprooted them, I will again have compassion on them; and I will bring them back, each one to his inheritance and each one to his land.

И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.

16 T hen if they will really learn the ways of My people, to swear by My name, ‘As the Lord lives,’ even as they taught My people to swear by Baal, they will be built up in the midst of My people.

И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.

17 B ut if they will not listen, then I will uproot that nation, uproot and destroy it,” declares the Lord.

Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.