1 A grippa said to Paul, “You are permitted to speak for yourself.” Then Paul stretched out his hand and proceeded to make his defense:

Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

2 “ In regard to all the things of which I am accused by the Jews, I consider myself fortunate, King Agrippa, that I am about to make my defense before you today;

Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 e specially because you are an expert in all customs and questions among the Jews; therefore I beg you to listen to me patiently.

а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 “ So then, all Jews know my manner of life from my youth up, which from the beginning was spent among my own nation and at Jerusalem;

Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

5 s ince they have known about me for a long time, if they are willing to testify, that I lived as a Pharisee according to the strictest sect of our religion.

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.

6 A nd now I am standing trial for the hope of the promise made by God to our fathers;

И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 t he promise to which our twelve tribes hope to attain, as they earnestly serve God night and day. And for this hope, O King, I am being accused by Jews.

до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

8 W hy is it considered incredible among you people if God does raise the dead?

Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9 “ So then, I thought to myself that I had to do many things hostile to the name of Jesus of Nazareth.

И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 A nd this is just what I did in Jerusalem; not only did I lock up many of the saints in prisons, having received authority from the chief priests, but also when they were being put to death I cast my vote against them.

което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11 A nd as I punished them often in all the synagogues, I tried to force them to blaspheme; and being furiously enraged at them, I kept pursuing them even to foreign cities.

И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 “ While so engaged as I was journeying to Damascus with the authority and commission of the chief priests,

По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13 a t midday, O King, I saw on the way a light from heaven, brighter than the sun, shining all around me and those who were journeying with me.

по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

14 A nd when we had all fallen to the ground, I heard a voice saying to me in the Hebrew dialect, ‘Saul, Saul, why are you persecuting Me? It is hard for you to kick against the goads.’

И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 A nd I said, ‘Who are You, Lord?’ And the Lord said, ‘I am Jesus whom you are persecuting.

И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 B ut get up and stand on your feet; for this purpose I have appeared to you, to appoint you a minister and a witness not only to the things which you have seen, but also to the things in which I will appear to you;

Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

17 r escuing you from the Jewish people and from the Gentiles, to whom I am sending you,

като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,

18 t o open their eyes so that they may turn from darkness to light and from the dominion of Satan to God, that they may receive forgiveness of sins and an inheritance among those who have been sanctified by faith in Me.’

да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

19 “ So, King Agrippa, I did not prove disobedient to the heavenly vision,

Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

20 b ut kept declaring both to those of Damascus first, and also at Jerusalem and then throughout all the region of Judea, and even to the Gentiles, that they should repent and turn to God, performing deeds appropriate to repentance.

но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

21 F or this reason some Jews seized me in the temple and tried to put me to death.

По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 S o, having obtained help from God, I stand to this day testifying both to small and great, stating nothing but what the Prophets and Moses said was going to take place;

Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

23 t hat the Christ was to suffer, and that by reason of His resurrection from the dead He would be the first to proclaim light both to the Jewish people and to the Gentiles.”

<сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.

24 W hile Paul was saying this in his defense, Festus said in a loud voice, “Paul, you are out of your mind! Your great learning is driving you mad.”

Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 B ut Paul said, “I am not out of my mind, most excellent Festus, but I utter words of sober truth.

А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

26 F or the king knows about these matters, and I speak to him also with confidence, since I am persuaded that none of these things escape his notice; for this has not been done in a corner.

Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 K ing Agrippa, do you believe the Prophets? I know that you do.”

Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

28 A grippa replied to Paul, “ In a short time you will persuade me to become a Christian.”

А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

29 A nd Paul said, “ I would wish to God, that whether in a short or long time, not only you, but also all who hear me this day, might become such as I am, except for these chains.”

А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

30 T he king stood up and the governor and Bernice, and those who were sitting with them,

Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 a nd when they had gone aside, they began talking to one another, saying, “ This man is not doing anything worthy of death or imprisonment.”

И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 A nd Agrippa said to Festus, “This man might have been set free if he had not appealed to Caesar.”

А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.