1 N ow it came about after this that Absalom provided for himself a chariot and horses and fifty men as runners before him.

След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

2 A bsalom used to rise early and stand beside the way to the gate; and when any man had a suit to come to the king for judgment, Absalom would call to him and say, “From what city are you?” And he would say, “Your servant is from one of the tribes of Israel.”

И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

3 T hen Absalom would say to him, “See, your claims are good and right, but no man listens to you on the part of the king.”

И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

4 M oreover, Absalom would say, “ Oh that one would appoint me judge in the land, then every man who has any suit or cause could come to me and I would give him justice.”

Авесалом още казваше: Да бях <само> поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!

5 A nd when a man came near to prostrate himself before him, he would put out his hand and take hold of him and kiss him.

И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

6 I n this manner Absalom dealt with all Israel who came to the king for judgment; so Absalom stole away the hearts of the men of Israel.

Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

7 N ow it came about at the end of forty years that Absalom said to the king, “Please let me go and pay my vow which I have vowed to the Lord, in Hebron.

И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

8 F or your servant vowed a vow while I was living at Geshur in Aram, saying, ‘ If the Lord shall indeed bring me back to Jerusalem, then I will serve the Lord.’”

защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

9 T he king said to him, “Go in peace.” So he arose and went to Hebron.

И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

10 B ut Absalom sent spies throughout all the tribes of Israel, saying, “As soon as you hear the sound of the trumpet, then you shall say, ‘ Absalom is king in Hebron.’”

А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

11 T hen two hundred men went with Absalom from Jerusalem, who were invited and went innocently, and they did not know anything.

А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.

12 A nd Absalom sent for Ahithophel the Gilonite, David’s counselor, from his city Giloh, while he was offering the sacrifices. And the conspiracy was strong, for the people increased continually with Absalom. David Flees Jerusalem

После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

13 T hen a messenger came to David, saying, “ The hearts of the men of Israel are with Absalom.”

Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

14 D avid said to all his servants who were with him at Jerusalem, “ Arise and let us flee, for otherwise none of us will escape from Absalom. Go in haste, or he will overtake us quickly and bring down calamity on us and strike the city with the edge of the sword.”

А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да <ни> застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

15 T hen the king’s servants said to the king, “Behold, your servants are ready to do whatever my lord the king chooses.”

И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

16 S o the king went out and all his household with him. But the king left ten concubines to keep the house.

И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.

17 T he king went out and all the people with him, and they stopped at the last house.

Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

18 N ow all his servants passed on beside him, all the Cherethites, all the Pelethites and all the Gittites, six hundred men who had come with him from Gath, passed on before the king.

И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

19 T hen the king said to Ittai the Gittite, “Why will you also go with us? Return and remain with the king, for you are a foreigner and also an exile; return to your own place.

Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

20 Y ou came only yesterday, and shall I today make you wander with us, while I go where I will? Return and take back your brothers; mercy and truth be with you.”

Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

21 B ut Ittai answered the king and said, “As the Lord lives, and as my lord the king lives, surely wherever my lord the king may be, whether for death or for life, there also your servant will be.”

А Итай в отговор рече на царя: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

22 T herefore David said to Ittai, “Go and pass over.” So Ittai the Gittite passed over with all his men and all the little ones who were with him.

Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.

23 W hile all the country was weeping with a loud voice, all the people passed over. The king also passed over the brook Kidron, and all the people passed over toward the way of the wilderness.

А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

24 N ow behold, Zadok also came, and all the Levites with him carrying the ark of the covenant of God. And they set down the ark of God, and Abiathar came up until all the people had finished passing from the city.

А ето <дойде> и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега <за плочите> на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (<при който> се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

25 T he king said to Zadok, “Return the ark of God to the city. If I find favor in the sight of the Lord, then He will bring me back again and show me both it and His habitation.

Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;

26 B ut if He should say thus, ‘ I have no delight in you,’ behold, here I am, let Him do to me as seems good to Him.”

но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.

27 T he king said also to Zadok the priest, “Are you not a seer? Return to the city in peace and your two sons with you, your son Ahimaaz and Jonathan the son of Abiathar.

Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас <нека се върнат> и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

28 S ee, I am going to wait at the fords of the wilderness until word comes from you to inform me.”

Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести <какво да направя>.

29 T herefore Zadok and Abiathar returned the ark of God to Jerusalem and remained there.

И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

30 A nd David went up the ascent of the Mount of Olives, and wept as he went, and his head was covered and he walked barefoot. Then all the people who were with him each covered his head and went up weeping as they went.

А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

31 N ow someone told David, saying, “ Ahithophel is among the conspirators with Absalom.” And David said, “O Lord, I pray, make the counsel of Ahithophel foolishness.”

И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

32 I t happened as David was coming to the summit, where God was worshiped, that behold, Hushai the Archite met him with his coat torn and dust on his head.

И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

33 D avid said to him, “If you pass over with me, then you will be a burden to me.

И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

34 B ut if you return to the city, and say to Absalom, ‘I will be your servant, O king; as I have been your father’s servant in time past, so I will now be your servant,’ then you can thwart the counsel of Ahithophel for me.

но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

35 A re not Zadok and Abiathar the priests with you there? So it shall be that whatever you hear from the king’s house, you shall report to Zadok and Abiathar the priests.

Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

36 B ehold their two sons are with them there, Ahimaaz, Zadok’s son and Jonathan, Abiathar’s son; and by them you shall send me everything that you hear.”

ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

37 S o Hushai, David’s friend, came into the city, and Absalom came into Jerusalem.

И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.