1 W hen it was decided that we would sail for Italy, they proceeded to deliver Paul and some other prisoners to a centurion of the Augustan cohort named Julius.

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 A nd embarking in an Adramyttian ship, which was about to sail to the regions along the coast of Asia, we put out to sea accompanied by Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 T he next day we put in at Sidon; and Julius treated Paul with consideration and allowed him to go to his friends and receive care.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

4 F rom there we put out to sea and sailed under the shelter of Cyprus because the winds were contrary.

И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 W hen we had sailed through the sea along the coast of Cilicia and Pamphylia, we landed at Myra in Lycia.

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

6 T here the centurion found an Alexandrian ship sailing for Italy, and he put us aboard it.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

7 W hen we had sailed slowly for a good many days, and with difficulty had arrived off Cnidus, since the wind did not permit us to go farther, we sailed under the shelter of Crete, off Salmone;

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

8 a nd with difficulty sailing past it we came to a place called Fair Havens, near which was the city of Lasea.

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 W hen considerable time had passed and the voyage was now dangerous, since even the fast was already over, Paul began to admonish them,

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 a nd said to them, “Men, I perceive that the voyage will certainly be with damage and great loss, not only of the cargo and the ship, but also of our lives.”

Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 B ut the centurion was more persuaded by the pilot and the captain of the ship than by what was being said by Paul.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12 B ecause the harbor was not suitable for wintering, the majority reached a decision to put out to sea from there, if somehow they could reach Phoenix, a harbor of Crete, facing southwest and northwest, and spend the winter there.

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

13 W hen a moderate south wind came up, supposing that they had attained their purpose, they weighed anchor and began sailing along Crete, close inshore. Shipwreck

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14 B ut before very long there rushed down from the land a violent wind, called Euraquilo;

Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

15 a nd when the ship was caught in it and could not face the wind, we gave way to it and let ourselves be driven along.

и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

16 R unning under the shelter of a small island called Clauda, we were scarcely able to get the ship’s boat under control.

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 A fter they had hoisted it up, they used supporting cables in undergirding the ship; and fearing that they might run aground on the shallows of Syrtis, they let down the sea anchor and in this way let themselves be driven along.

и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 T he next day as we were being violently storm-tossed, they began to jettison the cargo;

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

19 a nd on the third day they threw the ship’s tackle overboard with their own hands.

И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

20 S ince neither sun nor stars appeared for many days, and no small storm was assailing us, from then on all hope of our being saved was gradually abandoned.

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 W hen they had gone a long time without food, then Paul stood up in their midst and said, “ Men, you ought to have followed my advice and not to have set sail from Crete and incurred this damage and loss.

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

22 Y et now I urge you to keep up your courage, for there will be no loss of life among you, but only of the ship.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

23 F or this very night an angel of the God to whom I belong and whom I serve stood before me,

защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

24 s aying, ‘Do not be afraid, Paul; you must stand before Caesar; and behold, God has granted you all those who are sailing with you.’

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 T herefore, keep up your courage, men, for I believe God that it will turn out exactly as I have been told.

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 B ut we must run aground on a certain island.”

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 B ut when the fourteenth night came, as we were being driven about in the Adriatic Sea, about midnight the sailors began to surmise that they were approaching some land.

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 T hey took soundings and found it to be twenty fathoms; and a little farther on they took another sounding and found it to be fifteen fathoms.

И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

29 F earing that we might run aground somewhere on the rocks, they cast four anchors from the stern and wished for daybreak.

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 B ut as the sailors were trying to escape from the ship and had let down the ship’s boat into the sea, on the pretense of intending to lay out anchors from the bow,

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 P aul said to the centurion and to the soldiers, “Unless these men remain in the ship, you yourselves cannot be saved.”

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 T hen the soldiers cut away the ropes of the ship’s boat and let it fall away.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

33 U ntil the day was about to dawn, Paul was encouraging them all to take some food, saying, “Today is the fourteenth day that you have been constantly watching and going without eating, having taken nothing.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 T herefore I encourage you to take some food, for this is for your preservation, for not a hair from the head of any of you will perish.”

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 H aving said this, he took bread and gave thanks to God in the presence of all, and he broke it and began to eat.

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

36 A ll of them were encouraged and they themselves also took food.

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 A ll of us in the ship were two hundred and seventy-six persons.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 W hen they had eaten enough, they began to lighten the ship by throwing out the wheat into the sea.

И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 W hen day came, they could not recognize the land; but they did observe a bay with a beach, and they resolved to drive the ship onto it if they could.

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 A nd casting off the anchors, they left them in the sea while at the same time they were loosening the ropes of the rudders; and hoisting the foresail to the wind, they were heading for the beach.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 B ut striking a reef where two seas met, they ran the vessel aground; and the prow stuck fast and remained immovable, but the stern began to be broken up by the force of the waves.

Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

42 T he soldiers’ plan was to kill the prisoners, so that none of them would swim away and escape;

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 b ut the centurion, wanting to bring Paul safely through, kept them from their intention, and commanded that those who could swim should jump overboard first and get to land,

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 a nd the rest should follow, some on planks, and others on various things from the ship. And so it happened that they all were brought safely to land.

и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.