1 N ow it was after this that Absalom the son of David had a beautiful sister whose name was Tamar, and Amnon the son of David loved her.

След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.

2 A mnon was so frustrated because of his sister Tamar that he made himself ill, for she was a virgin, and it seemed hard to Amnon to do anything to her.

А Амнон <до толкоз> се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

3 B ut Amnon had a friend whose name was Jonadab, the son of Shimeah, David’s brother; and Jonadab was a very shrewd man.

Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

4 H e said to him, “O son of the king, why are you so depressed morning after morning? Will you not tell me?” Then Amnon said to him, “I am in love with Tamar, the sister of my brother Absalom.”

И рече на <Амнона>: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви <причината?> И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

5 J onadab then said to him, “Lie down on your bed and pretend to be ill; when your father comes to see you, say to him, ‘Please let my sister Tamar come and give me some food to eat, and let her prepare the food in my sight, that I may see it and eat from her hand.’”

А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.

6 S o Amnon lay down and pretended to be ill; when the king came to see him, Amnon said to the king, “Please let my sister Tamar come and make me a couple of cakes in my sight, that I may eat from her hand.”

И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

7 T hen David sent to the house for Tamar, saying, “Go now to your brother Amnon’s house, and prepare food for him.”

И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.

8 S o Tamar went to her brother Amnon’s house, and he was lying down. And she took dough, kneaded it, made cakes in his sight, and baked the cakes.

И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

9 S he took the pan and dished them out before him, but he refused to eat. And Amnon said, “ Have everyone go out from me.” So everyone went out from him.

Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него.

10 T hen Amnon said to Tamar, “Bring the food into the bedroom, that I may eat from your hand.” So Tamar took the cakes which she had made and brought them into the bedroom to her brother Amnon.

Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

11 W hen she brought them to him to eat, he took hold of her and said to her, “Come, lie with me, my sister.”

А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

12 B ut she answered him, “No, my brother, do not violate me, for such a thing is not done in Israel; do not do this disgraceful thing!

Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

13 A s for me, where could I get rid of my reproach? And as for you, you will be like one of the fools in Israel. Now therefore, please speak to the king, for he will not withhold me from you.”

И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

14 H owever, he would not listen to her; since he was stronger than she, he violated her and lay with her.

Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

15 T hen Amnon hated her with a very great hatred; for the hatred with which he hated her was greater than the love with which he had loved her. And Amnon said to her, “Get up, go away!”

Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

16 B ut she said to him, “No, because this wrong in sending me away is greater than the other that you have done to me!” Yet he would not listen to her.

А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

17 T hen he called his young man who attended him and said, “Now throw this woman out of my presence, and lock the door behind her.”

И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

18 N ow she had on a long-sleeved garment; for in this manner the virgin daughters of the king dressed themselves in robes. Then his attendant took her out and locked the door behind her.

А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.

19 T amar put ashes on her head and tore her long-sleeved garment which was on her; and she put her hand on her head and went away, crying aloud as she went.

Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.

20 T hen Absalom her brother said to her, “Has Amnon your brother been with you? But now keep silent, my sister, he is your brother; do not take this matter to heart.” So Tamar remained and was desolate in her brother Absalom’s house.

А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

21 N ow when King David heard of all these matters, he was very angry.

А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

22 B ut Absalom did not speak to Amnon either good or bad; for Absalom hated Amnon because he had violated his sister Tamar.

Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

23 N ow it came about after two full years that Absalom had sheepshearers in Baal-hazor, which is near Ephraim, and Absalom invited all the king’s sons. Absalom Avenges Tamar

А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

24 A bsalom came to the king and said, “Behold now, your servant has sheepshearers; please let the king and his servants go with your servant.”

Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.

25 B ut the king said to Absalom, “No, my son, we should not all go, for we will be burdensome to you.” Although he urged him, he would not go, but blessed him.

А царят каза на Авесалома; Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но <царят> отказа да иде, а го благослови.

26 T hen Absalom said, “If not, please let my brother Amnon go with us.” And the king said to him, “Why should he go with you?”

Тогава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас <поне> брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

27 B ut when Absalom urged him, he let Amnon and all the king’s sons go with him.

Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

28 A bsalom commanded his servants, saying, “See now, when Amnon’s heart is merry with wine, and when I say to you, ‘Strike Amnon,’ then put him to death. Do not fear; have not I myself commanded you? Be courageous and be valiant.”

Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

29 T he servants of Absalom did to Amnon just as Absalom had commanded. Then all the king’s sons arose and each mounted his mule and fled.

И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

30 N ow it was while they were on the way that the report came to David, saying, “Absalom has struck down all the king’s sons, and not one of them is left.”

И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

31 T hen the king arose, tore his clothes and lay on the ground; and all his servants were standing by with clothes torn.

Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

32 J onadab, the son of Shimeah, David’s brother, responded, “Do not let my lord suppose they have put to death all the young men, the king’s sons, for Amnon alone is dead; because by the intent of Absalom this has been determined since the day that he violated his sister Tamar.

А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

33 N ow therefore, do not let my lord the king take the report to heart, namely, ‘all the king’s sons are dead,’ for only Amnon is dead.”

Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

34 N ow Absalom had fled. And the young man who was the watchman raised his eyes and looked, and behold, many people were coming from the road behind him by the side of the mountain.

А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

35 J onadab said to the king, “Behold, the king’s sons have come; according to your servant’s word, so it happened.”

И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

36 A s soon as he had finished speaking, behold, the king’s sons came and lifted their voices and wept; and also the king and all his servants wept very bitterly.

И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

37 N ow Absalom fled and went to Talmai the son of Ammihud, the king of Geshur. And David mourned for his son every day.

Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай Амиудовия син; <а Давид> жалееше за сина си всеки ден.

38 S o Absalom had fled and gone to Geshur, and was there three years.

Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

39 T he heart of King David longed to go out to Absalom; for he was comforted concerning Amnon, since he was dead.

И <душата на> цар Давида излизаше <и чезнеше по> Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.