1 I said, “I will guard my ways That I may not sin with my tongue; I will guard my mouth as with a muzzle While the wicked are in my presence.”

(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16: 41. 25: 1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

2 I was mute and silent, I refrained even from good, And my sorrow grew worse.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

3 M y heart was hot within me, While I was musing the fire burned; Then I spoke with my tongue:

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

4 “ Lord, make me to know my end And what is the extent of my days; Let me know how transient I am.

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 “ Behold, You have made my days as handbreadths, And my lifetime as nothing in Your sight; Surely every man at his best is a mere breath. Selah.

Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 “ Surely every man walks about as a phantom; Surely they make an uproar for nothing; He amasses riches and does not know who will gather them.

Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

7 “ And now, Lord, for what do I wait? My hope is in You.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8 “ Deliver me from all my transgressions; Make me not the reproach of the foolish.

Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

9 “ I have become mute, I do not open my mouth, Because it is You who have done it.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

10 “ Remove Your plague from me; Because of the opposition of Your hand I am perishing.

Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 “ With reproofs You chasten a man for iniquity; You consume as a moth what is precious to him; Surely every man is a mere breath. Selah.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

12 “ Hear my prayer, O Lord, and give ear to my cry; Do not be silent at my tears; For I am a stranger with You, A sojourner like all my fathers.

Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.

13 “ Turn Your gaze away from me, that I may smile again Before I depart and am no more.”

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.