1 T hen David said, “Is there yet anyone left of the house of Saul, that I may show him kindness for Jonathan’s sake?”

След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

2 N ow there was a servant of the house of Saul whose name was Ziba, and they called him to David; and the king said to him, “Are you Ziba?” And he said, “ I am your servant.”

И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

3 T he king said, “Is there not yet anyone of the house of Saul to whom I may show the kindness of God?” And Ziba said to the king, “ There is still a son of Jonathan who is crippled in both feet.”

И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

4 S o the king said to him, “Where is he?” And Ziba said to the king, “Behold, he is in the house of Machir the son of Ammiel in Lo-debar.”

И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

5 T hen King David sent and brought him from the house of Machir the son of Ammiel, from Lo-debar.

Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

6 M ephibosheth, the son of Jonathan the son of Saul, came to David and fell on his face and prostrated himself. And David said, “Mephibosheth.” And he said, “Here is your servant!”

И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

7 D avid said to him, “Do not fear, for I will surely show kindness to you for the sake of your father Jonathan, and will restore to you all the land of your grandfather Saul; and you shall eat at my table regularly.”

И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

8 A gain he prostrated himself and said, “What is your servant, that you should regard a dead dog like me?”

А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

9 T hen the king called Saul’s servant Ziba and said to him, “ All that belonged to Saul and to all his house I have given to your master’s grandson.

Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

10 Y ou and your sons and your servants shall cultivate the land for him, and you shall bring in the produce so that your master’s grandson may have food; nevertheless Mephibosheth your master’s grandson shall eat at my table regularly.” Now Ziba had fifteen sons and twenty servants.

Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш <доходите>, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

11 T hen Ziba said to the king, “According to all that my lord the king commands his servant so your servant will do.” So Mephibosheth ate at David’s table as one of the king’s sons.

И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, <рече царят>, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

12 M ephibosheth had a young son whose name was Mica. And all who lived in the house of Ziba were servants to Mephibosheth.

И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

13 S o Mephibosheth lived in Jerusalem, for he ate at the king’s table regularly. Now he was lame in both feet.

Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.