1 B ut on the first day of the week, at early dawn, they came to the tomb bringing the spices which they had prepared.

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

2 A nd they found the stone rolled away from the tomb,

И намериха камъка отвален от гроба.

3 b ut when they entered, they did not find the body of the Lord Jesus.

И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

4 W hile they were perplexed about this, behold, two men suddenly stood near them in dazzling clothing;

И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

5 a nd as the women were terrified and bowed their faces to the ground, the men said to them, “Why do you seek the living One among the dead?

И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

6 H e is not here, but He has risen. Remember how He spoke to you while He was still in Galilee,

Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 s aying that the Son of Man must be delivered into the hands of sinful men, and be crucified, and the third day rise again.”

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

8 A nd they remembered His words,

И спомниха си думите Му.

9 a nd returned from the tomb and reported all these things to the eleven and to all the rest.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 N ow they were Mary Magdalene and Joanna and Mary the mother of James; also the other women with them were telling these things to the apostles.

А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите.

11 B ut these words appeared to them as nonsense, and they would not believe them.

А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 B ut Peter got up and ran to the tomb; stooping and looking in, he saw the linen wrappings only; and he went away to his home, marveling at what had happened. The Road to Emmaus

А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 A nd behold, two of them were going that very day to a village named Emmaus, which was about seven miles from Jerusalem.

И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

14 A nd they were talking with each other about all these things which had taken place.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

15 W hile they were talking and discussing, Jesus Himself approached and began traveling with them.

И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 B ut their eyes were prevented from recognizing Him.

но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 A nd He said to them, “What are these words that you are exchanging with one another as you are walking?” And they stood still, looking sad.

И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 O ne of them, named Cleopas, answered and said to Him, “Are You the only one visiting Jerusalem and unaware of the things which have happened here in these days?”

И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 A nd He said to them, “What things?” And they said to Him, “The things about Jesus the Nazarene, who was a prophet mighty in deed and word in the sight of God and all the people,

И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20 a nd how the chief priests and our rulers delivered Him to the sentence of death, and crucified Him.

и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21 B ut we were hoping that it was He who was going to redeem Israel. Indeed, besides all this, it is the third day since these things happened.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

22 B ut also some women among us amazed us. When they were at the tomb early in the morning,

При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 a nd did not find His body, they came, saying that they had also seen a vision of angels who said that He was alive.

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24 S ome of those who were with us went to the tomb and found it just exactly as the women also had said; but Him they did not see.”

И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

25 A nd He said to them, “O foolish men and slow of heart to believe in all that the prophets have spoken!

И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 W as it not necessary for the Christ to suffer these things and to enter into His glory?”

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 T hen beginning with Moses and with all the prophets, He explained to them the things concerning Himself in all the Scriptures.

И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.

28 A nd they approached the village where they were going, and He acted as though He were going farther.

И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 B ut they urged Him, saying, “Stay with us, for it is getting toward evening, and the day is now nearly over.” So He went in to stay with them.

Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 W hen He had reclined at the table with them, He took the bread and blessed it, and breaking it, He began giving it to them.

И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 T hen their eyes were opened and they recognized Him; and He vanished from their sight.

И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 T hey said to one another, “ Were not our hearts burning within us while He was speaking to us on the road, while He was explaining the Scriptures to us?”

И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33 A nd they got up that very hour and returned to Jerusalem, and found gathered together the eleven and those who were with them,

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 s aying, “ The Lord has really risen and has appeared to Simon.”

които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 T hey began to relate their experiences on the road and how He was recognized by them in the breaking of the bread. Other Appearances

Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 W hile they were telling these things, He Himself stood in their midst and said to them, “Peace be to you.”

И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 B ut they were startled and frightened and thought that they were seeing a spirit.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38 A nd He said to them, “Why are you troubled, and why do doubts arise in your hearts?

И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 S ee My hands and My feet, that it is I Myself; touch Me and see, for a spirit does not have flesh and bones as you see that I have.”

Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 A nd when He had said this, He showed them His hands and His feet.

И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

41 W hile they still could not believe it because of their joy and amazement, He said to them, “ Have you anything here to eat?”

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 T hey gave Him a piece of a broiled fish;

И дадоха Му част от печена риба.

43 a nd He took it and ate it before them.

И взе та яде пред тях.

44 N ow He said to them, “ These are My words which I spoke to you while I was still with you, that all things which are written about Me in the Law of Moses and the Prophets and the Psalms must be fulfilled.”

И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 T hen He opened their minds to understand the Scriptures,

Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 a nd He said to them, “ Thus it is written, that the Christ would suffer and rise again from the dead the third day,

И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 a nd that repentance for forgiveness of sins would be proclaimed in His name to all the nations, beginning from Jerusalem.

и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 Y ou are witnesses of these things.

Вие сте свидетели на това.

49 A nd behold, I am sending forth the promise of My Father upon you; but you are to stay in the city until you are clothed with power from on high.” The Ascension

И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града докато се облечете със сила от горе.

50 A nd He led them out as far as Bethany, and He lifted up His hands and blessed them.

И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

51 W hile He was blessing them, He parted from them and was carried up into heaven.

И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

52 A nd they, after worshiping Him, returned to Jerusalem with great joy,

И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 a nd were continually in the temple praising God.

и бяха постоянно в храма благославящи Бога..