1 B ut on the morrow of the sabbath, very early indeed in the morning, they came to the tomb, bringing the aromatic spices which they had prepared.

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

2 A nd they found the stone rolled away from the sepulchre.

И намериха камъка отвален от гроба.

3 A nd when they had entered they found not the body of the Lord Jesus.

И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

4 A nd it came to pass as they were in perplexity about it, that behold, two men suddenly stood by them in shining raiment.

И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

5 A nd as they were filled with fear and bowed their faces to the ground, they said to them, Why seek ye the living one among the dead?

И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

6 H e is not here, but is risen: remember how he spoke to you, being yet in Galilee,

Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 s aying, The Son of man must be delivered up into the hands of sinners, and be crucified, and rise the third day.

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

8 A nd they remembered his words;

И спомниха си думите Му.

9 a nd, returning from the sepulchre, related all these things to the eleven and to all the rest.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 N ow it was Mary of Magdala, and Johanna, and Mary the of James, and the others with them, who told these things to the apostles.

А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите.

11 A nd their words appeared in their eyes as an idle tale, and they disbelieved them.

А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 B ut Peter, rising up, ran to the sepulchre, and stooping down he sees the linen clothes lying there alone, and went away home, wondering at what had happened.

А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 A nd behold, two of them were going on the same day to a village distant sixty stadia from Jerusalem, called Emmaus;

И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

14 a nd they conversed with one another about all these things which had taken place.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

15 A nd it came to pass as they conversed and reasoned, that Jesus himself drawing nigh, went with them;

И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 b ut their eyes were holden so as not to know him.

но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 A nd he said to them, What discourses are these which pass between you as ye walk, and are downcast?

И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 A nd one, named Cleopas, answering said to him, Thou sojournest alone in Jerusalem, and dost not know what has taken place in it in these days?

И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 A nd he said to them, What things? And they said to him, The things concerning Jesus the Nazaraean, who was a prophet mighty in deed and word before God and all the people;

И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20 a nd how the chief priests and our rulers delivered him up to judgment of death and crucified him.

и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21 B ut we had hoped that he was who is about to redeem Israel. But then, besides all these things, it is now, to-day, the third day since these things took place.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

22 A nd withal, certain women from amongst us astonished us, having been very early at the sepulchre,

При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 a nd, not having found his body, came, saying that they also had seen a vision of angels, who say that he is living.

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24 A nd some of those with us went to the sepulchre, and found it so, as the women also had said, but him they saw not.

И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

25 A nd he said to them, O senseless and slow of heart to believe in all that the prophets have spoken!

И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 O ught not the Christ to have suffered these things and to enter into his glory?

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 A nd having begun from Moses and from all the prophets, he interpreted to them in all the scriptures the things concerning himself.

И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.

28 A nd they drew near to the village where they were going, and he made as though he would go farther.

И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 A nd they constrained him, saying, Stay with us, for it is toward evening and the day is declining. And he entered in to stay with them.

Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 A nd it came to pass as he was at table with them, having taken the bread, he blessed, and having broken it, gave it to them.

И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 A nd their eyes were opened, and they recognised him. And he disappeared from them.

И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 A nd they said to one another, Was not our heart burning in us as he spoke to us on the way, as he opened the scriptures to us?

И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33 A nd rising up the same hour, they returned to Jerusalem. And they found the eleven, and those with them, gathered together,

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 s aying, The Lord is indeed risen and has appeared to Simon.

които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 A nd they related what on the way, and how he was made known to them in the breaking of bread.

Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 A nd as they were saying these things, he himself stood in their midst, and says to them, Peace unto you.

И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 B ut they, being confounded and being frightened, supposed they beheld a spirit.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38 A nd he said to them, Why are ye troubled? and why are thoughts rising in your hearts?

И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 b ehold my hands and my feet, that it is I myself. Handle me and see, for a spirit has not flesh and bones as ye see me having.

Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 A nd having said this he shewed them his hands and his feet.

И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

41 B ut while they yet did not believe for joy, and were wondering, he said to them, Have ye anything here to eat?

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 A nd they gave him part of a broiled fish and of a honeycomb;

И дадоха Му част от печена риба.

43 a nd he took it and ate before them.

И взе та яде пред тях.

44 A nd he said to them, These the words which I spoke to you while I was yet with you, that all that is written concerning me in the law of Moses and prophets and psalms must be fulfilled.

И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 T hen he opened their understanding to understand the scriptures,

Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 a nd said to them, Thus it is written, and thus it behoved the Christ to suffer, and to rise from among the dead the third day;

И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 a nd that repentance and remission of sins should be preached in his name to all the nations beginning at Jerusalem.

и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 A nd ye are witnesses of these things.

Вие сте свидетели на това.

49 A nd behold, I send the promise of my Father upon you; but do ye remain in the city till ye be clothed with power from on high.

И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града докато се облечете със сила от горе.

50 A nd he led them out as far as Bethany, and having lifted up his hands, he blessed them.

И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

51 A nd it came to pass as he was blessing them, he was separated from them and was carried up into heaven.

И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

52 A nd they, having done him homage, returned to Jerusalem with great joy,

И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 a nd were continually in the temple praising and blessing God.

и бяха постоянно в храма благославящи Бога..