1 F or we know that if our earthly tabernacle house be destroyed, we have a building from God, a house not made with hands, eternal in the heavens.

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 F or indeed in this we groan, ardently desiring to have put on our house which from heaven;

Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 i f indeed being also clothed we shall not be found naked.

стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.

4 F or indeed we who are in the tabernacle groan, being burdened; while yet we do not wish to be unclothed, but clothed, that mortal may be swallowed up by life.

Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 N ow he that has wrought us for this very thing God, who also has given to us the earnest of the Spirit.

А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.

6 T herefore always confident, and know that while present in the body we are absent from the Lord,

И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 ( for we walk by faith, not by sight;)

(защото с вярване ходим, а не с виждане).

8 w e are confident, I say, and pleased rather to be absent from the body and present with the Lord.

- <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 W herefore also we are zealous, whether present or absent, to be agreeable to him.

Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 F or we must all be manifested before the judgment-seat of the Christ, that each may receive the things in the body, according to those he has done, whether good or evil.

Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 K nowing therefore the terror of the Lord we persuade men, but have been manifested to God, and I hope also that we have been manifested in your consciences.

И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 w e do not again commend ourselves to you, but giving to you occasion of boast in our behalf, that ye may have with those boasting in countenance, and not in heart.

С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 F or whether we are beside ourselves, to God; or are sober, for you.

Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 F or the love of the Christ constrains us, having judged this: that one died for all, then all have died;

Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 a nd he died for all, that they who live should no longer live to themselves, but to him who died for them and has been raised.

и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 S o that we henceforth know no one according to flesh; but if even we have known Christ according to flesh, yet now we know no longer.

Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

17 S o if any one in Christ, a new creation; the old things have passed away; behold all things have become new:

За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, стана ново.

18 a nd all things of the God who has reconciled us to himself by Christ, and given to us the ministry of that reconciliation:

А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Христа, и даде на нас да служим за примирение;

19 h ow that God was in Christ, reconciling the world to himself, not reckoning to them their offences; and putting in us the word of that reconciliation.

сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 W e are ambassadors therefore for Christ, God as beseeching by us, we entreat for Christ, Be reconciled to God.

И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,

21 H im who knew not sin he has made sin for us, that we might become God's righteousness in him.

Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.