1 B lessed be Jehovah my rock, who teacheth my hands to war, my fingers to fight;

(По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

2 M y mercy and my fortress, my high tower and my deliverer, my shield and he in whom I trust, who subdueth my people under me!

<Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

3 J ehovah, what is man, that thou takest knowledge of him, the son of man, that thou takest thought of him?

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

4 M an is like to vanity; his days are as a shadow that passeth away.

Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

5 J ehovah, bow thy heavens, and come down; touch the mountains, that they smoke;

Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

6 C ast forth lightnings, and scatter them; send forth thine arrows, and discomfit them:

Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

7 S tretch out thy hands from above; rescue me, and deliver me out of great waters, from the hand of aliens,

Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

8 W hose mouth speaketh vanity, and their right hand is a right hand of falsehood.

Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

9 O God, I will sing a new song unto thee; with the ten-stringed lute will I sing psalms unto thee:

Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

10 W ho givest salvation unto kings; who rescuest David thy servant from the hurtful sword.

Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

11 R escue me, and deliver me from the hand of aliens, whose mouth speaketh vanity, and their right hand is a right hand of falsehood.

Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

12 T hat our sons may be as plants grown up in their youth; our daughters as corner-columns, sculptured after the fashion of a palace:

Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

13 O ur granaries full, affording all manner of store; our sheep bringing forth thousands, ten thousands in our pastures;

<Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

14 O ur kine laden; no breaking in and no going forth, and no outcry in our streets.

<Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

15 B lessed the people that is in such a case! Blessed the people whose God is Jehovah!

<Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!