1 A nd Joseph fell upon his father's face, and wept upon him, and kissed him.

Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

2 A nd Joseph commanded his servants the physicians to embalm his father. And the physicians embalmed Israel.

И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

3 A nd forty days were fulfilled for him; for so are fulfilled the days of those who are embalmed. And the Egyptians mourned for him seventy days.

като <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

4 A nd when the days of his mourning were past, Joseph spoke to the house of Pharaoh, saying, If now I have found favour in your eyes, speak, I pray you, in the ears of Pharaoh, saying,

И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

5 M y father made me swear, saying, Behold, I die; in my grave which I have dug myself in the land of Canaan, there shalt thou bury me. And now, let me go up, I pray thee, that I may bury my father; and I will come again.

Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

6 A nd Pharaoh said, Go up and bury thy father, according as he made thee swear.

А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

7 A nd Joseph went up to bury his father; and with him went up all the bondmen of Pharaoh, the elders of his house, and all the elders of the land of Egypt,

И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

8 a nd all the house of Joseph, and his brethren, and his father's house; only their little ones, and their flocks, and their herds, they left in the land of Goshen.

също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

9 A nd there went up with him both chariots and horsemen; and the camp was very great.

Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

10 A nd they came to the threshing-floor of Atad, which is beyond the Jordan; and there they lamented with a great and very grievous lamentation; and he made a mourning for his father of seven days.

И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.

11 A nd the inhabitants of the land, the Canaanites, saw the mourning at the threshing-floor of Atad, and they said, This is a grievous mourning of the Egyptians. Therefore the name of it was called Abel-Mizraim, which is beyond the Jordan.

А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

12 A nd his sons did to him according as he had commanded them;

Тогава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

13 a nd his sons carried him into the land of Canaan, and buried him in the cave of the field of Machpelah which Abraham had bought along with the field, for a possession of a sepulchre, of Ephron the Hittite, opposite to Mamre.

защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

14 A nd, after he had buried his father, Joseph returned to Egypt, he and his brethren, and all that had gone up with him to bury his father.

И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

15 A nd when Joseph's brethren saw that their father was dead, they said, If now Joseph should be hostile to us, and should indeed requite us all the evil that we did to him!

А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

16 A nd they sent a messenger to Joseph, saying, Thy father commanded before he died, saying,

Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

17 T hus shall ye speak to Joseph: Oh forgive, I pray thee, the transgression of thy brethren, and their sin! for they did evil to thee. And now, we pray thee, forgive the transgression of the servants of the God of thy father. And Joseph wept when they spoke to him.

Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

18 A nd his brethren also went and fell down before his face, and said, Behold, we are thy bondmen.

После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

19 A nd Joseph said to them, Fear not: am I then in the place of God?

А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

20 Y e indeed meant evil against me: God meant it for good, in order that he might do as this day, to save a great people alive.

Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

21 A nd now, fear not: I will maintain you and your little ones. And he comforted them, and spoke consolingly to them.

Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

22 A nd Joseph dwelt in Egypt, he and his father's house; and Joseph lived a hundred and ten years.

Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

23 A nd Joseph saw Ephraim's children of the third; the sons also of Machir the son of Manasseh were born on Joseph's knees.

и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

24 A nd Joseph said to his brethren, I die; and God will certainly visit you, and bring you up out of this land, into the land that he swore unto Abraham, to Isaac, and to Jacob.

След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

25 A nd Joseph took an oath of the children of Israel, saying, God will certainly visit you; and ye shall carry up my bones hence.

И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

26 A nd Joseph died, a hundred and ten years old; and they embalmed him; and he was put in a coffin in Egypt.

И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.