1 A nd it came to pass when Jesus had finished all these sayings, he said to his disciples,

Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

2 Y e know that after two days the passover takes place, and the Son of man is delivered up to be crucified.

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

3 T hen the chief priests and the elders of the people were gathered together to the palace of the high priest who was called Caiaphas,

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

4 a nd took counsel together in order that they might seize Jesus by subtlety and kill him;

и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

5 b ut they said, Not in the feast, that there be not a tumult among the people.

но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

6 B ut Jesus being in Bethany, in Simon the leper's house,

А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 a woman, having an alabaster flask of very precious ointment, came to him and poured it out upon his head as he lay at table.

приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 B ut the disciples seeing it became indignant, saying, To what end this waste?

А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

9 f or this might have been sold for much and been given to the poor.

Защото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите.

10 B ut Jesus knowing said to them, Why do ye trouble the woman? for she has wrought a good work toward me.

Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 F or ye have the poor always with you, but me ye have not always.

Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 F or in pouring out this ointment on my body, she has done it for my burying.

Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

13 V erily I say to you, Wheresoever these glad tidings may be preached in the whole world, that also which this has done shall be spoken of for a memorial of her.

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14 T hen one of the twelve, he who was called Judas Iscariote, went to the chief priests

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 a nd said, What are ye willing to give me, and I will deliver him up to you? And they appointed to him thirty pieces of silver.

Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 A nd from that time he sought a good opportunity that he might deliver him up.

И от тогава той търсеше удобен случай да <им> Го предаде.

17 N ow on the first of unleavened bread, the disciples came to Jesus, saying, Where wilt thou that we prepare for thee to eat the passover?

А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 A nd he said, Go into the city unto such a one, and say to him, The Teacher says, My time is near, I will keep the passover in thy house with my disciples.

Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 A nd the disciples did as Jesus had directed them, and they prepared the passover.

И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20 A nd when the evening was come he lay down at table with the twelve.

И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

21 A nd as they were eating he said, Verily I say to you, that one of you shall deliver me up.

И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 A nd being exceedingly grieved they began to say to him, each of them, Is it I, Lord?

А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

23 B ut he answering said, He that dips his hand with me in the dish, he it is who shall deliver me up.

Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 T he Son of man goes indeed, according as it is written concerning him, but woe to that man by whom the Son of man is delivered up; it were good for that man if he had not been born.

Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 A nd Judas, who delivered him up, answering said, Is it I, Rabbi? He says to him, Thou hast said.

И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26 A nd as they were eating, Jesus, having taken bread and blessed, broke and gave to the disciples, and said, Take, eat: this is my body.

И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 A nd having taken cup and given thanks, he gave to them, saying, Drink ye all of it.

Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 F or this is my blood, that of the covenant, that shed for many for remission of sins.

Защото това е Моята кръв на завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 B ut I say to you, that I will not at all drink henceforth of this fruit of the vine, until that day when I drink it new with you in the kingdom of my Father.

Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

30 A nd having sung a hymn, they went out to the mount of Olives.

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31 T hen saith Jesus to them, All ye shall be offended in me during this night. For it is written, I will smite the shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad.

Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

32 B ut after that I shall be risen, I will go before you to Galilee.

А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 A nd Peter answering said to him, If all shall be offended in thee, I will never be offended.

А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 J esus said to him, Verily I say to thee, that during this night, before cock shall crow, thou shalt deny me thrice.

Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 P eter says to him, If I should needs die with thee, I will in no wise deny thee. Likewise said all the disciples also.

Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36 T hen Jesus comes with them to a place called Gethsemane, and says to the disciples, Sit here until I go away and pray yonder.

Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

37 A nd taking with Peter and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful and deeply depressed.

И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 T hen he says to them, My soul is very sorrowful even unto death; remain here and watch with me.

Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 A nd going forward a little he fell upon his face, praying and saying, My Father, if it be possible let this cup pass from me; but not as I will, but as thou.

И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 A nd he comes to the disciples and finds them sleeping, and says to Peter, Thus ye have not been able to watch one hour with me?

Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 W atch and pray, that ye enter not into temptation: the spirit indeed ready, but the flesh weak.

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

42 A gain going away a second time he prayed saying, My Father, if this cannot pass unless I drink it, thy will be done.

Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 A nd coming he found them again sleeping, for their eyes were heavy.

И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 A nd leaving them, he went away again and prayed the third time, saying the same thing.

И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 T hen he comes to the disciples and says to them, Sleep on now and take your rest; behold, the hour has drawn nigh, and the Son of man is delivered up into the hands of sinners.

Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 A rise, let us go; behold, he that delivers me up has drawn nigh.

Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 A nd while he was yet speaking, behold, Judas, one of the twelve, came, and with him a great crowd with swords and sticks from the chief priests and elders of the people.

И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи<, изпратени> от главните свещеници и народните старейшини.

48 N ow he that delivered him up had given them a sign, saying, Whomsoever I shall kiss, he it is: seize him.

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 A nd immediately coming up to Jesus he said, Hail, Rabbi, and covered him with kisses.

И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

50 B ut Jesus said to him, friend, for what purpose art thou come? Then coming up they laid hands upon Jesus and seized him.

А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл <стори го>. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

51 A nd behold, one of those with Jesus stretched out his hand and drew his sword, and smiting the bondman of the high priest took off his ear.

И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 T hen saith Jesus to him, Return thy sword to its place; for all who take the sword shall perish by the sword.

Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

53 O r thinkest thou that I cannot now call upon my Father, and he will furnish me more than twelve legions of angels?

Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 H ow then should the scriptures be fulfilled that thus it must be?

Но как биха се сбъднали писанията, че< това> трябва така да бъде?

55 I n that hour Jesus said to the crowds, Are ye come out as against a robber with swords and sticks to take me? I sat daily teaching in the temple, and ye did not seize me.

В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 B ut all this is come to pass that the scriptures of the prophets may be fulfilled. Then all the disciples left him and fled.

Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57 N ow they that had seized Jesus led away to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders were assembled.

А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 A nd Peter followed him at a distance, even to the palace of the high priest, and entering in sat with the officers to see the end.

А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 A nd the chief priests and the elders and the whole sanhedrim sought false witness against Jesus, so that they might put him to death.

А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 A nd they found none, though many false witnesses came forward. But at the last two false witnesses came forward

обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 a nd said, He said, I am able to destroy the temple of God, and in three days build it.

Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.

62 A nd the high priest standing up said to him, Answerest thou nothing? What do these witness against thee?

Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 B ut Jesus was silent. And the high priest answering said to him, I adjure thee by the living God that thou tell us if thou art the Christ the Son of God.

Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 J esus says to him, Thou hast said. Moreover, I say to you, From henceforth ye shall see the Son of man sitting at the right hand of power, and coming on the clouds of heaven.

Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 T hen the high priest rent his clothes, saying, He has blasphemed: what need have we any more of witnesses? behold, now ye have heard the blasphemy.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 W hat think ye? And they answering said, He is liable to the penalty of death.

А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.

67 T hen they spit in his face, and buffeted him, and some struck him with the palms of their hand,

Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 s aying, Prophesy to us, Christ, Who is it who struck thee?

Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 B ut Peter sat without in the palace-court; and a maid came to him, saying, And thou wast with Jesus the Galilaean.

А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70 B ut he denied before all, saying, I do not know what thou sayest.

А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 A nd when he had gone out into the entrance, another saw him, and says to those there, This also was with Jesus the Nazaraean.

И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 A nd again he denied with an oath: I do not know the man.

И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 A nd after a little, those who stood, coming to, said to Peter, Truly thou too art of them, for also thy speech makes thee manifest.

След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 T hen he began to curse and to swear, I know not the man. And immediately cock crew.

Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 A nd Peter remembered the word of Jesus, who had said, Before cock crow thou shalt deny me thrice. And he went forth without, and wept bitterly.

И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.