1 W hen Jesus had finished all these words, he said to his disciples,

Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

2 “ You know that after two days the Passover is coming, and the Son of Man will be delivered up to be crucified.”

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

3 T hen the chief priests, the scribes, and the elders of the people were gathered together in the court of the high priest, who was called Caiaphas.

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

4 T hey took counsel together that they might take Jesus by deceit, and kill him.

и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

5 B ut they said, “Not during the feast, lest a riot occur among the people.”

но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

6 N ow when Jesus was in Bethany, in the house of Simon the leper,

А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 a woman came to him having an alabaster jar of very expensive ointment, and she poured it on his head as he sat at the table.

приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 B ut when his disciples saw this, they were indignant, saying, “Why this waste?

А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

9 F or this ointment might have been sold for much, and given to the poor.”

Защото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите.

10 H owever, knowing this, Jesus said to them, “Why do you trouble the woman? Because she has done a good work for me.

Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 F or you always have the poor with you; but you don’t always have me.

Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 F or in pouring this ointment on my body, she did it to prepare me for burial.

Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

13 M ost certainly I tell you, wherever this Good News is preached in the whole world, what this woman has done will also be spoken of as a memorial of her.”

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14 T hen one of the twelve, who was called Judas Iscariot, went to the chief priests,

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 a nd said, “What are you willing to give me, that I should deliver him to you?” They weighed out for him thirty pieces of silver.

Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 F rom that time he sought opportunity to betray him.

И от тогава той търсеше удобен случай да <им> Го предаде.

17 N ow on the first day of unleavened bread, the disciples came to Jesus, saying to him, “Where do you want us to prepare for you to eat the Passover?”

А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 H e said, “Go into the city to a certain person, and tell him, ‘The Teacher says, “My time is at hand. I will keep the Passover at your house with my disciples.”’”

Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 T he disciples did as Jesus commanded them, and they prepared the Passover.

И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20 N ow when evening had come, he was reclining at the table with the twelve disciples.

И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

21 A s they were eating, he said, “Most certainly I tell you that one of you will betray me.”

И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 T hey were exceedingly sorrowful, and each began to ask him, “It isn’t me, is it, Lord?”

А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

23 H e answered, “He who dipped his hand with me in the dish, the same will betray me.

Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 T he Son of Man goes, even as it is written of him, but woe to that man through whom the Son of Man is betrayed! It would be better for that man if he had not been born.”

Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 J udas, who betrayed him, answered, “It isn’t me, is it, Rabbi?” He said to him, “You said it.”

И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26 A s they were eating, Jesus took bread, gave thanks for it, and broke it. He gave to the disciples, and said, “Take, eat; this is my body.”

И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 H e took the cup, gave thanks, and gave to them, saying, “All of you drink it,

Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 f or this is my blood of the new covenant, which is poured out for many for the remission of sins.

Защото това е Моята кръв на завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 B ut I tell you that I will not drink of this fruit of the vine from now on, until that day when I drink it anew with you in my Father’s Kingdom.”

Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

30 W hen they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives.

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31 T hen Jesus said to them, “All of you will be made to stumble because of me tonight, for it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep of the flock will be scattered.’

Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

32 B ut after I am raised up, I will go before you into Galilee.”

А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 B ut Peter answered him, “Even if all will be made to stumble because of you, I will never be made to stumble.”

А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 J esus said to him, “Most certainly I tell you that tonight, before the rooster crows, you will deny me three times.”

Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 P eter said to him, “Even if I must die with you, I will not deny you.” All of the disciples also said likewise.

Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36 T hen Jesus came with them to a place called Gethsemane, and said to his disciples, “Sit here, while I go there and pray.”

Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

37 H e took with him Peter and the two sons of Zebedee, and began to be sorrowful and severely troubled.

И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 T hen he said to them, “My soul is exceedingly sorrowful, even to death. Stay here, and watch with me.”

Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 H e went forward a little, fell on his face, and prayed, saying, “My Father, if it is possible, let this cup pass away from me; nevertheless, not what I desire, but what you desire.”

И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 H e came to the disciples, and found them sleeping, and said to Peter, “What, couldn’t you watch with me for one hour?

Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 W atch and pray, that you don’t enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.”

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

42 A gain, a second time he went away, and prayed, saying, “My Father, if this cup can’t pass away from me unless I drink it, your desire be done.”

Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 H e came again and found them sleeping, for their eyes were heavy.

И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 H e left them again, went away, and prayed a third time, saying the same words.

И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 T hen he came to his disciples, and said to them, “Sleep on now, and take your rest. Behold, the hour is at hand, and the Son of Man is betrayed into the hands of sinners.

Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 A rise, let’s be going. Behold, he who betrays me is at hand.”

Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 W hile he was still speaking, behold, Judas, one of the twelve, came, and with him a great multitude with swords and clubs, from the chief priest and elders of the people.

И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи<, изпратени> от главните свещеници и народните старейшини.

48 N ow he who betrayed him gave them a sign, saying, “Whoever I kiss, he is the one. Seize him.”

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 I mmediately he came to Jesus, and said, “Hail, Rabbi!” and kissed him.

И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

50 J esus said to him, “Friend, why are you here?” Then they came and laid hands on Jesus, and took him.

А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл <стори го>. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

51 B ehold, one of those who were with Jesus stretched out his hand, and drew his sword, and struck the servant of the high priest, and struck off his ear.

И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 T hen Jesus said to him, “Put your sword back into its place, for all those who take the sword will die by the sword.

Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

53 O r do you think that I couldn’t ask my Father, and he would even now send me more than twelve legions of angels?

Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 H ow then would the Scriptures be fulfilled that it must be so?”

Но как биха се сбъднали писанията, че< това> трябва така да бъде?

55 I n that hour Jesus said to the multitudes, “Have you come out as against a robber with swords and clubs to seize me? I sat daily in the temple teaching, and you didn’t arrest me.

В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 B ut all this has happened, that the Scriptures of the prophets might be fulfilled.” Then all the disciples left him, and fled.

Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57 T hose who had taken Jesus led him away to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders were gathered together.

А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 B ut Peter followed him from a distance, to the court of the high priest, and entered in and sat with the officers, to see the end.

А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 N ow the chief priests, the elders, and the whole council sought false testimony against Jesus, that they might put him to death;

А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 a nd they found none. Even though many false witnesses came forward, they found none. But at last two false witnesses came forward,

обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 a nd said, “This man said, ‘I am able to destroy the temple of God, and to build it in three days.’”

Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.

62 T he high priest stood up, and said to him, “Have you no answer? What is this that these testify against you?”

Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 B ut Jesus held his peace. The high priest answered him, “I adjure you by the living God, that you tell us whether you are the Christ, the Son of God.”

Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 J esus said to him, “You have said it. Nevertheless, I tell you, after this you will see the Son of Man sitting at the right hand of Power, and coming on the clouds of the sky.”

Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 T hen the high priest tore his clothing, saying, “He has spoken blasphemy! Why do we need any more witnesses? Behold, now you have heard his blasphemy.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 W hat do you think?” They answered, “He is worthy of death!”

А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.

67 T hen they spit in his face and beat him with their fists, and some slapped him,

Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 s aying, “Prophesy to us, you Christ! Who hit you?”

Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 N ow Peter was sitting outside in the court, and a maid came to him, saying, “You were also with Jesus, the Galilean!”

А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70 B ut he denied it before them all, saying, “I don’t know what you are talking about.”

А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 W hen he had gone out onto the porch, someone else saw him, and said to those who were there, “This man also was with Jesus of Nazareth.”

И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 A gain he denied it with an oath, “I don’t know the man.”

И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 A fter a little while those who stood by came and said to Peter, “Surely you are also one of them, for your speech makes you known.”

След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 T hen he began to curse and to swear, “I don’t know the man!” Immediately the rooster crowed.

Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 P eter remembered the word which Jesus had said to him, “Before the rooster crows, you will deny me three times.” He went out and wept bitterly.

И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.