1 T hen after a period of fourteen years I went up again to Jerusalem with Barnabas, taking Titus also with me.

Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2 I went up by revelation, and I laid before them the Good News which I preach among the Gentiles, but privately before those who were respected, for fear that I might be running, or had run, in vain.

(А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3 B ut not even Titus, who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised.

Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4 T his was because of the false brothers secretly brought in, who stole in to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage;

и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5 t o whom we gave no place in the way of subjection, not for an hour, that the truth of the Good News might continue with you.

на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6 B ut from those who were reputed to be important (whatever they were, it makes no difference to me; God doesn’t show partiality to man)—they, I say, who were respected imparted nothing to me,

А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

7 b ut to the contrary, when they saw that I had been entrusted with the Good News for the uncircumcision, even as Peter with the Good News for the circumcision

а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

8 ( for he who appointed Peter to the apostleship of the circumcision appointed me also to the Gentiles);

(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

9 a nd when they perceived the grace that was given to me, James and Cephas and John, they who were reputed to be pillars, gave to me and Barnabas the right hand of fellowship, that we should go to the Gentiles, and they to the circumcision.

и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10 T hey only asked us to remember the poor—which very thing I was also zealous to do.

<Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

11 B ut when Peter came to Antioch, I resisted him to his face, because he stood condemned.

А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12 F or before some people came from James, he ate with the Gentiles. But when they came, he drew back and separated himself, fearing those who were of the circumcision.

Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.

13 A nd the rest of the Jews joined him in his hypocrisy; so that even Barnabas was carried away with their hypocrisy.

И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14 B ut when I saw that they didn’t walk uprightly according to the truth of the Good News, I said to Peter before them all, “If you, being a Jew, live as the Gentiles do, and not as the Jews do, why do you compel the Gentiles to live as the Jews do?

Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

15 “ We, being Jews by nature, and not Gentile sinners,

Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

16 y et knowing that a man is not justified by the works of the law but through faith in Jesus Christ, even we believed in Christ Jesus, that we might be justified by faith in Christ, and not by the works of the law, because no flesh will be justified by the works of the law.

като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

17 B ut if, while we sought to be justified in Christ, we ourselves also were found sinners, is Christ a servant of sin? Certainly not!

Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18 F or if I build up again those things which I destroyed, I prove myself a law-breaker.

Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

19 F or I, through the law, died to the law, that I might live to God.

Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20 I have been crucified with Christ, and it is no longer I that live, but Christ living in me. That life which I now live in the flesh, I live by faith in the Son of God, who loved me, and gave himself up for me.

Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21 I don’t make void the grace of God. For if righteousness is through the law, then Christ died for nothing!”

Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.