1 N ow about that time, King Herod stretched out his hands to oppress some of the assembly.

Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

2 H e killed James, the brother of John, with the sword.

Уби с меч Иоановия брат Якова;

3 W hen he saw that it pleased the Jews, he proceeded to seize Peter also. This was during the days of unleavened bread.

и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.

4 W hen he had arrested him, he put him in prison, and delivered him to four squads of four soldiers each to guard him, intending to bring him out to the people after the Passover.

И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

5 P eter therefore was kept in the prison, but constant prayer was made by the assembly to God for him.

И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6 T he same night when Herod was about to bring him out, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains. Guards in front of the door kept the prison.

И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

7 A nd behold, an angel of the Lord stood by him, and a light shone in the cell. He struck Peter on the side, and woke him up, saying, “Stand up quickly!” His chains fell off from his hands.

И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

8 T he angel said to him, “Get dressed and put on your sandals.” He did so. He said to him, “Put on your cloak, and follow me.”

И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

9 A nd he went out and followed him. He didn’t know that what was being done by the angel was real, but thought he saw a vision.

И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

10 W hen they were past the first and the second guard, they came to the iron gate that leads into the city, which opened to them by itself. They went out, and went down one street, and immediately the angel departed from him.

А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

11 W hen Peter had come to himself, he said, “Now I truly know that the Lord has sent out his angel and delivered me out of the hand of Herod, and from everything the Jewish people were expecting.”

И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12 T hinking about that, he came to the house of Mary, the mother of John who was called Mark, where many were gathered together and were praying.

И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

13 W hen Peter knocked at the door of the gate, a maid named Rhoda came to answer.

И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.

14 W hen she recognized Peter’s voice, she didn’t open the gate for joy, but ran in, and reported that Peter was standing in front of the gate.

И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 T hey said to her, “You are crazy!” But she insisted that it was so. They said, “It is his angel.”

А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

16 B ut Peter continued knocking. When they had opened, they saw him, and were amazed.

А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 B ut he, beckoning to them with his hand to be silent, declared to them how the Lord had brought him out of the prison. He said, “Tell these things to James, and to the brothers.” Then he departed, and went to another place.

А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

18 N ow as soon as it was day, there was no small stir among the soldiers about what had become of Peter.

А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

19 W hen Herod had sought for him, and didn’t find him, he examined the guards, and commanded that they should be put to death. He went down from Judea to Caesarea, and stayed there.

А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

20 N ow Herod was very angry with the people of Tyre and Sidon. They came with one accord to him, and, having made Blastus, the king’s personal aide, their friend, they asked for peace, because their country depended on the king’s country for food.

А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

21 O n an appointed day, Herod dressed himself in royal clothing, sat on the throne, and gave a speech to them.

И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 T he people shouted, “The voice of a god, and not of a man!”

А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 I mmediately an angel of the Lord struck him, because he didn’t give God the glory, and he was eaten by worms and died.

И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24 B ut the word of God grew and multiplied.

Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

25 B arnabas and Saul returned to Jerusalem, when they had fulfilled their service, also taking with them John who was called Mark.

А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.