1 T hen Job answered,

А Иов в отговор рече:

2 “ Truly I know that it is so, but how can man be just with God?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f he is pleased to contend with him, he can’t answer him one time in a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 G od who is wise in heart, and mighty in strength: who has hardened himself against him, and prospered?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 H e removes the mountains, and they don’t know it, when he overturns them in his anger.

Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 H e shakes the earth out of its place. Its pillars tremble.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 H e commands the sun, and it doesn’t rise, and seals up the stars.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 H e alone stretches out the heavens, and treads on the waves of the sea.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 H e makes the Bear, Orion, and the Pleiades, and the rooms of the south.

Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 H e does great things past finding out; yes, marvelous things without number.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 B ehold, he goes by me, and I don’t see him. He passes on also, but I don’t perceive him.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 B ehold, he snatches away. Who can hinder him? Who will ask him, ‘What are you doing?’

Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 “ God will not withdraw his anger. The helpers of Rahab stoop under him.

<Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 H ow much less shall I answer him, And choose my words to argue with him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 T hough I were righteous, yet I wouldn’t answer him. I would make supplication to my judge.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 I f I had called, and he had answered me, yet I wouldn’t believe that he listened to my voice.

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 F or he breaks me with a storm, and multiplies my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 H e will not allow me to catch my breath, but fills me with bitterness.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 I f it is a matter of strength, behold, he is mighty! If of justice, ‘Who,’ says he, ‘will summon me?’

Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 T hough I am righteous, my own mouth shall condemn me. Though I am blameless, it shall prove me perverse.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 I am blameless. I don’t respect myself. I despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 “ It is all the same. Therefore I say he destroys the blameless and the wicked.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 I f the scourge kills suddenly, he will mock at the trial of the innocent.

Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 T he earth is given into the hand of the wicked. He covers the faces of its judges. If not he, then who is it?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 “ Now my days are swifter than a runner. They flee away, they see no good,

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 T hey have passed away as the swift ships, as the eagle that swoops on the prey.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 I f I say, ‘I will forget my complaint, I will put off my sad face, and cheer up;’

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 I am afraid of all my sorrows, I know that you will not hold me innocent.

В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I shall be condemned. Why then do I labor in vain?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 I f I wash myself with snow, and cleanse my hands with lye,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 y et you will plunge me in the ditch. My own clothes shall abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 F or he is not a man, as I am, that I should answer him, that we should come together in judgment.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 T here is no umpire between us, that might lay his hand on us both.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 L et him take his rod away from me. Let his terror not make me afraid;

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 t hen I would speak, and not fear him, for I am not so in myself.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.