1 I ov a răspuns:

А Иов в отговор рече:

2 „ Da, ştiu că aşa e, dar poate un om să fie drept înaintea lui Dumnezeu?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 D acă s-ar certa cineva cu El, din o mie de întrebări nu I-ar putea răspunde nici măcar la una.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 E l are o inimă înţeleaptă şi o putere mare. Cine I se poate împotrivi şi să reuşească?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 E l mută munţii fără ca aceştia să ştie când îi răstoarnă în mânia Sa.

Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 E l scutură pământul din locul său şi face ca stâlpii să-i tremure.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 E l porunceşte soarelui şi nu mai răsare; El acoperă lumina stelelor.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 E l singur întinde cerurile şi calcă pe valurile mării.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 E l a făcut Ursul şi Orionul, Pleiadele şi constelaţiile sudului.

Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 E l face lucruri mari şi nepătrunse, minuni fără număr.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 I ată, El trece pe lângă mine şi nu-L pot vedea, trece şi nu-mi dau seama.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 D acă vrea să ia ceva, cine-L poate opri? Cine-I poate spune: «Ce faci?»

Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 D umnezeu nu-Şi întoarce înapoi mânia; chiar şi oştile lui Rahab Îi sunt supuse.

<Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 D eci cum pot eu să-I răspund, cum pot să-mi caut cuvintele înaintea Lui?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 C hiar dacă aş fi drept, nu I-aş putea răspunde, nu pot decât să cer îndurare de la Judecătorul meu.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 D acă L-aş chema la judecată şi mi-ar răspunde, n-aş crede că mi-a ascultat glasul.

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 E l mă zdrobeşte printr-o furtună şi-mi înmulţeşte rănile fără motiv.

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 N u mă lasă să-mi trag suflarea, ci mă umple de amărăciune.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 D acă e vorba de putere, El e puternic; dacă e vorba de judecată, cine-L poate convoca la judecată?

Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 C hiar dacă aş fi drept, gura mea mă va condamna; oricât de nevinovat aş fi, El mă va dovedi vinovat.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 S unt nevinovat, dar nu mai ţin la mine. Îmi dispreţuiesc viaţa.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Î mi e tot una, de aceea zic: «El îl nimiceşte şi pe cel nevinovat şi pe cel rău deopotrivă.»

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Ş i măcar de ar aduce biciul imediat moartea, … dar El râde de durerea celui nevinovat.

Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 C ând o ţară e dată pe mâna celui rău, El acoperă ochii judecătorilor lui. Dacă nu El, atunci cine?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 Z ilele mele sunt mai iuţi decât alergătorul; zboară fără să fi văzut fericirea.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 T rec ca o luntre de papirus pe apă, ca un vultur care se repede asupra prăzii.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 D acă zic: «Îmi voi uita plângerea, îmi voi schimba înfăţişarea şi voi fi voios!»,

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 a tunci mă cuprinde spaima de toate durerile mele, pentru că ştiu că nu mă vei găsi nevinovat.

В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 D acă tot voi fi condamnat, de ce să mă mai trudesc degeaba?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 C hiar dacă m-aş spăla cu săpun şi mi-aş curăţa mâinile cu leşie,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 T u tot m-ai cufunda în mocirlă, de s-ar scârbi şi hainele de mine.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 C ăci El nu este un om ca mine, ca să-I pot răspunde şi să putem merge împreună la judecată.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Ş i nu se află nici măcar un mijlocitor între noi, care să-şi pună mâinile peste noi amândoi,

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 c a astfel El să-Şi dea la o parte nuiaua şi să nu mă mai înspăimânte cu groaza Lui.

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 A tunci aş vorbi fără să mă mai tem de El, însă nu aşa mi se întâmplă.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.