1 C um tânjeşte cerbul după izvoarele de apă, aşa tânjeşte sufletul meu după Tine, Dumnezeule!

(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6: 33, 37. 25: 5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 S ufletul meu însetează după Dumnezeu, după Dumnezeul cel Viu! Când voi putea veni să mă înfăţişez înaintea lui Dumnezeu?

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 L acrimile-mi sunt hrană zi şi noapte, când mi se spune fără încetare: „Unde este Dumnezeul tău?“

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

4 M i se întristează sufletul când îmi aduc aminte cum treceam prin mulţime, conducând procesiunea către Casa lui Dumnezeu, în mijlocul strigătelor de bucurie şi de mulţumire ale mulţimii aflată în sărbătoare.

Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

5 S uflete al meu, de ce te mâhneşti şi gemi înăuntrul meu? Nădăjduieşte în Dumnezeu, căci din nou Îl voi lăuda pe El, Mântuitorul meu

Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

6 ş i Dumnezeul meu! Sufletul meu se mâhneşte înăuntrul meu; de aceea îmi amintesc de Tine, din ţara Iordanului, înălţimile Hermonului, din muntele Miţar.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

7 L a vuietul cascadelor Tale, un adânc cheamă un alt adânc. Toate valurile şi talazurile Tale au trecut peste mine.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

8 Z iua, Domnul îmi face parte de îndurarea Sa, iar noaptea am cu mine cântarea Lui şi rugăciunea către Dumnezeul vieţii mele.

<Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

9 Î i zic lui Dumnezeu, Stânca mea: „De ce m-ai uitat? De ce trebuie să umblu întristat, asuprit de duşman?“

Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 C a zdrobirea oaselor este batjocura prigonitorilor mei, când îmi zic mereu: „Unde este Dumnezeul tău?“

Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 S uflete al meu, de ce te mâhneşti şi de ce gemi înăuntrul meu? Nădăjduieşte în Dumnezeu, căci din nou Îl voi lăuda, pe El, Mântuitorul meu şi Dumnezeul meu!

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.