1 I etro, preotul din Midian, socrul lui Moise, a aflat tot ce făcuse Dumnezeu pentru Moise şi pentru poporul Său, Israel; a aflat cum l-a scos Domnul pe Israel din Egipt.

И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2 I etro a adus-o înapoi pe Sefora, soţia lui Moise, care fusese trimisă acasă.

то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3 I -a adus şi pe cei doi fii ai Seforei. Unul se numea Gherşom (căci Moise zisese: „Locuiesc ca străin într-o ţară străină“),

и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4 i ar celălalt se numea Eliezer (căci Moise zisese: „Dumnezeul tatălui meu a fost ajutorul meu şi m-a scăpat de sabia lui Faraon“).

на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

5 I etro, socrul lui Moise, a venit în pustia unde aşezase Moise tabăra, lângă muntele lui Dumnezeu, aducându-i cu el pe fiii lui Moise şi pe soţia acestuia.

и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6 I etro i-a trimis vorbă lui Moise, zicându-i: „Eu, socrul tău, Ietro, vin la tine cu soţia şi cu fiii ei.“

и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 M oise a ieşit să-l întâlnească pe socrul său; s-a plecat înaintea lui şi l-a sărutat. S-au întrebat unul pe celălalt de sănătate şi împreună au intrat în cort.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8 A poi Moise i-a istorisit socrului său tot ceea ce le-a făcut Domnul lui Faraon şi egiptenilor de dragul lui Israel, toate greutăţile care veniseră peste ei pe drum şi cum i-a eliberat Domnul.

И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9 I etro s-a bucurat pentru tot binele pe care Domnul îl făcuse lui Israel, scăpându-l din mâna egiptenilor.

И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10 I etro a zis: „Binecuvântat să fie Domnul Care v-a scăpat din mâna egiptenilor şi a lui Faraon.

И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11 A cum ştiu că Domnul este mai mare decât toţi zeii, căci în fiecare lucru în care ei s-au purtat cu trufie faţă de Israel, El a fost mai presus de ei.“

Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

12 I etro, socrul lui Moise, a adus o ardere de tot şi jertfe lui Dumnezeu. Aaron a venit împreună cu toţi cei din sfatul bătrânilor lui Israel, ca să ia masa împreună cu socrul lui Moise, înaintea lui Dumnezeu.

Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 Î n ziua următoare, Moise s-a aşezat ca să judece poporul şi poporul a stat în jurul lui de dimineaţa până seara.

На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14 C ând socrul lui Moise a văzut tot ce făcea el pentru popor, l-a întrebat: – Ce faci tu acolo pentru popor? De ce stai singur şi tot poporul stă în jurul tău de dimineaţa până seara?

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15 M oise i-a răspuns socrului său: – Pentru că poporul vine la mine să ceară sfatul lui Dumnezeu.

А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

16 C ând au vreo problemă, vin la mine ca să-i judec, iar eu le fac cunoscute poruncile şi legile lui Dumnezeu.

Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17 S ocrul lui Moise i-a zis: – Ceea ce faci tu nu este bine.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 T e istoveşti singur şi istoveşti şi poporul care este cu tine. Sarcina este prea grea pentru tine, ca să o poţi purta singur.

Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19 A scultă-mă: îţi voi da un sfat şi Dumnezeu va fi cu tine! Stai înaintea lui Dumnezeu pentru popor şi adu problemele înaintea Sa;

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 î nvaţă-i poruncile şi legile şi arată-le calea pe care trebuie să meargă şi lucrurile pe care trebuie să le facă.

и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21 C aută oameni destoinici în popor, oameni care se tem de Dumnezeu, care sunt vrednici de încredere şi urăsc câştigul necinstit. Pune-i pe aceşti oameni conducători peste o mie, peste o sută, peste cincizeci şi peste zece oameni.

Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 E i să slujească ca judecători ai poporului în orice vreme; să aducă înaintea ta orice caz greu, însă cazurile uşoare să le judece ei înşişi. În felul acesta va fi mai uşor pentru tine şi ei vor duce povara împreună cu tine.

и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.

23 D acă vei face lucrul acesta şi dacă Dumnezeu îţi va porunci aşa, vei putea face faţă sarcinilor şi tot poporul va merge la locul lui în pace.

Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24 M oise a ascultat de socrul său şi a făcut tot ceea ce acesta i-a zis.

И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

25 A ales oameni destoinici din tot Israelul şi i-a pus conducători peste popor: conducători peste o mie, peste o sută, peste cincizeci şi peste zece oameni.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 E i judecau poporul tot timpul; cazurile grele i le aduceau lui Moise, iar cele uşoare le judecau ei înşişi.

Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 A poi Moise şi-a lăsat socrul să plece în ţara lui.

След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.