1 I etro, preotul Madianului, socrul lui Moise, a aflat tot ce făcuse Dumnezeu pentru Moise şi poporul Său Israel; a aflat că Domnul scosese pe Israel din Egipt.

И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2 I etro, socrul lui Moise, a luat pe Sefora, nevasta lui Moise, care fusese trimeasă acasă.

то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3 A luat şi pe cei doi fii ai Seforei; unul se numea Gherşom (Străin), căci Moise zisese:,, Locuiesc ca străin într'o ţară străină,``

и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4 i ar celalt se numea Eliezer (Ajutorul lui Dumnezeu), căci zisese:,, Dumnezeul tatălui meu mi -a ajutat, şi m'a scăpat de sabia lui Faraon.``

на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

5 I etro, socrul lui Moise, a venit cu fiii şi nevasta lui Moise în pustie unde tăbăra el, la muntele lui Dumnezeu.

и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6 A trimes vorbă lui Moise să -i spună:,, Eu, socrul tău Ietro, vin la tine cu nevastă-ta şi cu cei doi fii ai tăi.``

и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 M oise a ieşit înaintea socrului său, s'a aruncat cu faţa la pămînt, şi l -a sărutat. S'au întrebat unul pe altul de sănătate, şi au intrat în cortul lui Moise.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8 M oise a istorisit socrului său tot ce făcuse Domnul împotriva lui Faraon şi împotriva Egiptului, din pricina lui Israel, toate suferinţele cari veniseră peste ei pe drum, şi cum îi izbăvise Domnul din ele.

И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9 I etro s'a bucurat pentru tot binele, pe care -l făcuse Domnul lui Israel, şi pentru că -l izbăvise din mîna Egiptenilor.

И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10 Ş i Ietro a zis:,, Binecuvîntat să fie Domnul, care v'a izbăvit din mîna Egiptenilor şi din mîna lui Faraon, El, care a izbăvit poporul din mîna Egiptenilor!

И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11 C unosc acum că Domnul este mai mare decît toţi dumnezeii; căci în lucrul în care s'au purtat cu trufie, El a fost mai pesus de ei.``

Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

12 I etro, socrul lui Moise, a adus lui Dumnezeu o ardere de tot şi o jertfă de mîncare. Aaron şi toţi bătrînii lui Israel au venit şi au luat parte la masă cu socrul lui Moise, înaintea lui Dumnezeu.

Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 A doua zi, Moise s'a aşezat să judece poporul; şi poporul a stat înaintea lui de dimineaţa pînă seara.

На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14 S ocrul lui Moise a văzut tot ce făcea el pentru popor, şi a zis:,, Ce faci tu acolo cu poporul acela? De ce stai singur, şi tot poporul stă înaintea ta, de dimineaţa pînă seara?``

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15 M oise a răspuns socrului său:,, Poporul vine la mine ca să ceară sfat lui Dumnezeu.

А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

16 C înd au vreo treabă, vin la mine; eu judec între ei, şi fac cunoscut poruncile lui Dumnezeu şi legile Lui.``

Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17 S ocrul lui Moise i -a zis:,, Ce faci tu nu este bine.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 T e istoveşti singur, şi vei istovi şi poporul acesta, care este cu tine; căci lucrul este mai pe sus de puterile tale şi nu -l vei putea face singur.

Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19 A cum ascultă glasul meu; am să-ţi dau un sfat, şi Dumnezeu va fi cu tine! Fii tîlmaciul poporului înaintea lui Dumnezeu, şi du pricinile înaintea lui Dumnezeu.

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 Î nvaţă -i poruncile şi legile; şi arată-le calea, pe care trebuie s'o urmeze şi ce trebuie să facă.``

и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21 A lege din tot poporul oameni destoinici, temători de Dumnezeu, oameni de încredere, vrăjmaşi ai lăcomiei; pune -i peste popor drept căpetenii peste o mie, căpetenii peste o sută, căpetenii peste cinci zeci şi căpetenii peste zece.

Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 E i să judece poporul în tot timpul; să aducă înaintea ta toate pricinile însemnate, iar pricinile cele mai mici, să le judece ei înşişi. În felul acesta îţi vei uşura sarcina, căci o vor purta şi ei împreună cu tine.

и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.

23 D acă vei face lucrul acesta, şi dacă Dumnezeu îţi va porunci aşa, vei putea face faţă lucrurilor, şi tot poporul acesta va ajunge fericit la locul lui.``

Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24 M oise a ascultat sfatul socrului său, şi a făcut tot ce spusese el.

И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

25 M oise a ales oameni destoinici din tot Israelul, şi i -a pus căpetenii ale poporului, căpetenii peste o mie, căpetenii peste o sută, căpetenii peste cincizeci şi căpetenii peste zece.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 E i judecau poporul în tot timpul; aduceau înaintea lui Moise pricinile grele, iar toate pricinile mici le judecau ei înşişi.

Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 A poi Moise a trimes pe socrul său în ţara lui.

След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.