1 P avel şi Sila au trecut prin Amfipoli şi Apolonia, şi au venit în Tesalonic, unde era o sinagogă a Iudeilor.

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

2 P avel, după obiceiul său, a intrat în sinagogă. Trei zile de Sabat a vorbit cu ei din Scripturi,

И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

3 d ovedind şi lămurind, că Hristosul trebuia să pătimească şi să învieze din morţi.,,Şi acest Isus, pe care vi -L vestesc eu``, zicea el,,, este Hristosul.``

та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

4 U nii din ei, şi o mare mulţime de Greci temători de Dumnezeu, şi multe femei de frunte au crezut, şi au trecut de partea lui Pavel şi a lui Sila.

И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

5 D ar Iudeii cari nu crezuseră, de pizmă, au luat cu ei nişte oameni fără căpătîi din mulţime, au făcut gloată, şi au întărîtat cetatea. S'au năpustit asupra casei lui Iason, şi căutau pe Pavel şi pe Sila, ca să -i aducă afară la norod.

Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

6 F iindcă nu i-au găsit, au tîrît pe Iason şi pe vreo cîţiva fraţi înaintea dregătorilor cetăţii, şi strigau:,, Oamenii aceştia, cari au răscolit lumea, au venit şi aici,

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

7 ş i Iason i -a găzduit. Ei toţi lucrează împotriva poruncilor Cezarului, şi spun că este un alt Împărat: Isus.``

и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

8 P rin aceste vorbe, Iudeii au turburat norodul şi pe dregătorii cetăţii,

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 c ari au dat drumul lui Iason şi celorlalţi, numai după ce au căpătat dela ei un zălog.

Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

10 F raţii au trimes îndată, noaptea, pe Pavel şi pe Sila la Berea. Cînd au sosit, au intrat în sinagoga Iudeilor.

А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 I udeii aceştia aveau o inimă mai aleasă decît cei din Tesalonic. Au primit Cuvîntul cu toată rîvna, şi cercetau Scripturile în fiecare zi, ca să vadă dacă ce li se spunea, este aşa.

И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

12 M ulţi dintre ei şi din femeile cu vază ale Grecilor, şi mulţi bărbaţi au crezut.

И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 D ar Iudeii din Tesalonic, cînd au aflat că Pavel vestea Cuvîntul lui Dumnezeu şi în Berea, au venit acolo, ca să turbure şi să aţîţe noroadele.

Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 A tunci fraţii au pornit îndată pe Pavel spre mare; Sila şi Timotei au rămas în Berea.

Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 C ei ce însoţeau pe Pavel, l-au dus pînă la Atena. Apoi s'au întors, cu însărcinarea să ducă lui Sila şi lui Timotei porunca să vină cît mai curînd la el.

А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 P e cînd îi aştepta Pavel în Atena, i se întărîta duhul la vederea acestei cetăţi pline de idoli.

А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 Î n sinagogă stătea deci de vorbă cu Iudeii şi cu oamenii temători de Dumnezeu, iar în piaţă stătea de vorbă în fiecare zi cu aceia pe cari -i întîlnea.

И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

18 U nii din filosofii epicurieni şi stoici au intrat în vorbă cu el. Şi unii ziceau:,, Ce vrea să spună palavragiul acesta?`` Alţii, cînd l-au auzit că vesteşte pe Isus şi învierea, ziceau:,, Pare că vesteşte nişte dumnezei străini.``

Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19 A tunci l-au luat, l-au dus la Areopag, şi au zis:,, Putem să ştim care este această învăţătură nouă, pe care o vesteşti tu?

Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 F iindcă tu ne aduci ceva ciudat la auz. Am vrea dar să ştim ce vrea să zică aceasta.``

Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 C ăci toţi Atenienii şi străinii, cari stăteau în Atena, nu-şi petreceau vremea cu nimic altceva decît să spună sau să asculte ceva nou.

(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22 P avel a stat în picioare în mijlocul Areopagului, şi a zis:,, Bărbaţi Atenieni! În toate privinţele vă găsesc foarte religioşi.

И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 C ăci, pe cînd străbăteam cetatea voastră şi mă uitam de aproape la lucrurile la cari vă închinaţi voi, am descoperit chiar şi un altar, pe care este scris:, Unui Dumnezeu necunoscut!` Ei bine, ceeace voi cinstiţi, fără să cunoaşteţi, aceea vă vestesc eu.

Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 D umnezeu, care a făcut lumea şi tot ce este în ea, este Domnul cerului şi al pămîntului, şi nu locuieşte în temple făcute de mîni.

Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25 E l nu este slujit de mîni omeneşti, ca şi cînd ar avea trebuinţă de ceva, El, care dă tuturor viaţa, suflarea şi toate lucrurile.

нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 E l a făcut ca toţi oamenii, ieşiţi dintr'unul singur, să locuiască pe toată faţa pămîntului; le -a aşezat anumite vremi şi a pus anumite hotare locuinţei lor,

направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 c a ei să caute pe Dumnezeu, şi să se silească să -L găsească bîjbăind, măcar că nu este departe de fiecare din noi.

за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 C ăci în El avem viaţa, mişcarea şi fiinţa, după cum au zis şi unii din poeţii voştri:, Sîntem din neamul lui...`

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29 A stfel dar, fiindcă sîntem de neam din Dumnezeu, nu trebuie să credem că Dumnezeirea este asemenea aurului sau argintului sau pietrei cioplite cu meşteşugirea şi iscusinţa omului.

И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30 D umnezeu nu ţine seama de vremurile de neştiinţă, şi porunceşte acum tuturor oamenilor de pretutindeni să se pocăiască;

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 p entrucă a rînduit o zi, în care va judeca lumea după dreptate, prin Omul, pe care L -a rînduit pentru aceasta şi despre care a dat tuturor oamenilor o dovadă netăgăduită prin faptul că L -a înviat din morţi...``

тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 C înd au auzit ei de învierea morţilor, unii îşi băteau joc, iar alţii au zis:,, Asupra acestor lucruri te vom asculta altădată.``

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33 A stfel, Pavel a ieşit din mijlocul lor.

И така Павел си излезе измежду тях.

34 T otuş unii au trecut de partea lui, şi au crezut; între aceştia era Dionisie Areopagitul, o femeie numită Damaris, şi alţii împreună cu ei. Pavel la Corint.

А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.