1 N ow after had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews.

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

2 A nd Paul entered, as he usually did, and for three Sabbaths he reasoned and argued with them from the Scriptures,

И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

3 E xplaining and setting forth and proving that it was necessary for the Christ to suffer and to rise from the dead, and saying, This Jesus, Whom I proclaim to you, is the Christ (the Messiah).

та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

4 A nd some of them were induced to believe and associated themselves with Paul and Silas, as did a great number of the devout Greeks and not a few of the leading women.

И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

5 B ut the unbelieving Jews were aroused to jealousy, and, getting hold of some wicked men (ruffians and rascals) and loungers in the marketplace, they gathered together a mob, set the town in an uproar, and attacked the house of Jason, seeking to bring out to the people.

Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

6 B ut when they failed to find them, they dragged Jason and some of the brethren before the city authorities, crying, These men who have turned the world upside down have come here also,

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

7 A nd Jason has received them to his house and privately protected them! And they are all ignoring and acting contrary to the decrees of Caesar, asserting that there is another king, one Jesus!

и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

8 A nd both the crowd and the city authorities, on hearing this, were irritated (stirred up and troubled).

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 A nd when they had taken security from Jason and the others, they let them go.

Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

10 N ow the brethren at once sent Paul and Silas away by night to Beroea; and when they arrived, they entered the synagogue of the Jews.

А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 N ow these were better disposed and more noble than those in Thessalonica, for they were entirely ready and accepted and welcomed the message '> concerning the attainment through Christ of eternal salvation in the kingdom of God] with inclination of mind and eagerness, searching and examining the Scriptures daily to see if these things were so.

И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

12 M any of them therefore became believers, together with not a few prominent Greeks, women as well as men.

И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 B ut when the Jews of Thessalonica learned that the Word of God '> concerning the attainment through Christ of eternal salvation in the kingdom of God] was also preached by Paul at Beroea, they came there too, disturbing and inciting the masses.

Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 A t once the brethren sent Paul off on his way to the sea, but Silas and Timothy remained behind.

Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 T hose who escorted Paul brought him as far as Athens; and receiving instructions for Silas and Timothy that they should come to him as soon as possible, they departed.

А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 N ow while Paul was awaiting them at Athens, his spirit was grieved and roused to anger as he saw that the city was full of idols.

А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 S o he reasoned and argued in the synagogue with the Jews and those who worshiped there, and in the marketplace day after day with any who chanced to be there.

И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

18 A nd some also of the Epicurean and Stoic philosophers encountered him and began to engage in discussion. And some said, What is this babbler with his scrap-heap learning trying to say? Others said, He seems to be an announcer of foreign deities—because he preached Jesus and the resurrection.

Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19 A nd they took hold of him and brought him to the Areopagus, saying, May we know what this novel (unheard of and unprecedented) teaching is which you are openly declaring?

Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 F or you set forth some startling things, foreign and strange to our ears; we wish to know therefore just what these things mean—

Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 F or the Athenians, all of them, and the foreign residents and visitors among them spent all their leisure time in nothing except telling or hearing something newer than the last—

(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22 S o Paul, standing in the center of the Areopagus, said: Men of Athens, I perceive in every way that you are most religious or very reverent to demons.

И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 F or as I passed along and carefully observed your objects of worship, I came also upon an altar with this inscription, To the unknown god. Now what you are already worshiping as unknown, this I set forth to you.

Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 T he God Who produced and formed the world and all things in it, being Lord of heaven and earth, does not dwell in handmade shrines.

Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25 N either is He served by human hands, as though He lacked anything, for it is He Himself Who gives life and breath and all things to all.

нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 A nd He made from one all nations of men to settle on the face of the earth, having definitely determined allotted periods of time and the fixed boundaries of their habitation (their settlements, lands, and abodes),

направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 S o that they should seek God, in the hope that they might feel after Him and find Him, although He is not far from each one of us.

за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 F or in Him we live and move and have our being; as even some of your poets have said, For we are also His offspring.

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29 S ince then we are God’s offspring, we ought not to suppose that Deity (the Godhead) is like gold or silver or stone, a representation by human art and imagination, or anything constructed or invented.

И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30 S uch ages of ignorance God, it is true, ignored and allowed to pass unnoticed; but now He charges all people everywhere to repent ( to change their minds for the better and heartily to amend their ways, with abhorrence of their past sins),

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 B ecause He has fixed a day when He will judge the world righteously (justly) by a Man Whom He has destined and appointed for that task, and He has made this credible and given conviction and assurance and evidence to everyone by raising Him from the dead.

тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 N ow when they had heard a resurrection from the dead, some scoffed; but others said, We will hear you again about this matter.

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33 S o Paul went out from among them.

И така Павел си излезе измежду тях.

34 B ut some men were on his side and joined him and believed (became Christians); among them were Dionysius, a judge of the Areopagus, and a woman named Damaris, and some others with them.

А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.