1 O ne day Jonathan son of Saul said to his armor-bearer, Come, let us go over to the Philistine garrison on the other side. But he did not tell his father.

А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си: Дойди, да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

2 S aul was remaining in the outskirts of Gibeah under a pomegranate tree in Migron; and with him were about 600 men,

А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

3 A nd Ahijah son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the Lord’s priest in Shiloh, was wearing the ephod. And the people did not know that Jonathan was gone.

И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

4 B etween the passes by which Jonathan sought to go over to the Philistine garrison there was a rocky crag on the one side and a rocky crag on the other side; one was named Bozez, and the other Seneh.

А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

5 T he one crag rose on the north in front of Michmash, and the other on the south in front of Geba.

Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая.

6 A nd Jonathan said to his young armor-bearer, Come, and let us go over to the garrison of these uncircumcised; it may be that the Lord will work for us. For there is nothing to prevent the Lord from saving by many or by few.

Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 A nd his armor-bearer said to him, Do all that is in your mind; I am with you in whatever you think.

И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

8 J onathan said, We will pass over to these men and we will let them see us.

Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

9 I f they say to us, Wait until we come to you, then we will stand still in our place and will not go up to them.

Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

10 B ut if they say, Come up to us, we will go up, for the Lord has delivered them into our hand, and this will be our sign.

Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

11 S o both of them let the Philistine garrison see them. And the Philistines said, Behold, the Hebrews are coming out of the holes where they have hidden themselves.

И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

12 T he garrison men said to Jonathan and his armor-bearer, Come up to us and we will show you a thing. Jonathan said to his armor-bearer, Come up after me, for the Lord has given them into Israel’s hand.

И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

13 T hen Jonathan climbed up on his hands and feet, his armor-bearer after him; and the enemy fell before Jonathan, and his armor-bearer killed them after him.

И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 A nd that first slaughter which Jonathan and his armor-bearer made was about twenty men within about a half acre of land.

И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

15 A nd there was trembling and panic in the camp, in the field, and among all the men; the garrison, and even the raiders trembled; the earth quaked, and it became a terror from God.

И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

16 S aul’s watchmen in Gibeah of Benjamin looked, and behold, the multitude melted away and went hither and thither.

И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше <тук> таме.

17 T hen Saul said to the men with him, Number and see who is gone from us. When they numbered, behold, Jonathan and his armor-bearer were missing.

Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 S aul said to Ahijah, Bring here the ark of God—for at that time the ark of God was with the children of Israel.

И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше <там> с израилтяните).

19 W hile Saul talked to the priest, the tumult in the Philistine camp kept increasing. Then Saul said to the priest, Withdraw your hand.

А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

20 T hen Saul and all the people with him rallied and went into the battle, and behold, every sword was against his fellow in wild confusion.

И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

21 M oreover, the Hebrews who were with the Philistines before that time, who went up with them into the camp from the country round about, even they also turned to be with the Israelites who were with Saul and Jonathan.

И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните <местности>, те също <се обърнаха> да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

22 L ikewise, all the men of Israel who had hid themselves in the hill country of Ephraim, when they heard that the Philistines fled, they also went after them in hot pursuit in the battle.

Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

23 S o the Lord delivered Israel that day, and the battle passed beyond Beth-aven.

Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

24 B ut the men of Israel were distressed that day, for Saul had caused them to take an oath, saying, Cursed be the man who eats any food before evening and until I have taken vengeance on my enemies. So none of the men tasted any food.

А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

25 A nd all the people of the land came to a wood, and there was honey on the ground.

А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

26 W hen the men entered the wood, behold, the honey was dripping, but no man tasted it, for the men feared the oath.

и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

27 B ut Jonathan had not heard when his father charged the people with the oath. So he dipped the end of the rod in his hand into a honeycomb and put it to his mouth, and his eyes brightened.

Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

28 T hen one of the men told him, Your father strictly charged the men with an oath, saying, Cursed be the man who eats any food today. And the people were exhausted and faint.

А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

29 T hen Jonathan said, My father has troubled the land. See how my eyes have brightened because I tasted a little of this honey.

А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

30 H ow much better if the men had eaten freely today of the spoil of their enemies which they found! For now the slaughter of the Philistines has not been great.

колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

31 T hey smote the Philistines that day from Michmash to Aijalon. And the people were very faint.

И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

32 t he men flew upon the spoil. They took sheep, oxen, and calves, slew them on the ground, and ate them with the blood.

Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

33 T hen Saul was told, Behold, the men are sinning against the Lord by eating with the blood. And he said, You have transgressed; roll a great stone to me here.

Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене <преди да се свърши> денят.

34 S aul said, Disperse yourselves among the people and tell them, Bring me every man his ox or his sheep, and butcher them here and eat; and sin not against the Lord by eating the blood. So all the men brought each one his ox that night and butchered it there.

И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

35 A nd Saul built an altar to the Lord; it was the first altar he built to the Lord.

И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

36 T hen Saul said, Let us go down after the Philistines by night and seize and plunder them until daylight, and let us not leave a man of them. They said, Do whatever seems good to you. Then the priest said, Let us draw near here to God.

Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

37 A nd Saul asked counsel of God, Shall I go down after the Philistines? Will You deliver them into the hand of Israel? But He did not answer him that day.

И Саул се допита до Бога: Да сляза ли подир филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

38 T hen Saul said, Draw near, all the chiefs of the people, and let us see how this sin arose today.

Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

39 F or as the Lord lives, Who delivers Israel, though it be in Jonathan my son, he shall surely die. But not a man among all the people answered him.

защото <заклевам се> в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

40 T hen he said to all Israel, You be on one side; and I and Jonathan my son will be on the other side. The people said to Saul, Do what seems good to you.

И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

41 T herefore Saul said to the Lord, the God of Israel, Give a perfect lot and show the right. And Saul and Jonathan were taken, but the other men went free.

Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

42 S aul said, Cast lots between me and Jonathan my son. And Jonathan was taken.

И рече Саул: Хвърлете <жребие> между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.

43 S aul said to Jonathan, Tell me what you have done. And Jonathan said, I tasted a little honey with the end of the rod that was in my hand. And behold, I must die.

Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

44 S aul answered, May God do so, and more also, for you shall surely die, Jonathan.

И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

45 B ut the people said to Saul, Shall Jonathan, who has wrought this great deliverance to Israel, die? God forbid! As the Lord lives, there shall not one hair of his head perish, for he has wrought this great deliverance with God this day. So the people rescued Jonathan, and he did not die.

А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! <Заклеваме се> в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

46 T hen Saul ceased pursuing the Philistines, and they went to their own place.

Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

47 W hen Saul took over the kingdom of Israel, he fought against all his enemies on every side: Moab, the Ammonites, Edom, the kings of Zobah, and the Philistines. Wherever he turned, he made it worse for them.

А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

48 H e did valiantly and smote the Amalekites, and delivered Israel out of the hands of those who plundered them.

и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

49 N ow Saul’s sons were Jonathan, Ishvi, and Malchi-shua; and the names of his two daughters were, of the firstborn, Merab; and of the younger, Michal.

А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 T he name of Saul’s wife was Ahinoam daughter of Ahimaaz. The commander of his army was Abner son of Ner, Saul’s uncle.

А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

51 K ish the father of Saul and Ner the father of Abner were sons of Abiel.

А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 T here was severe war against the Philistines all the days of Saul, and whenever Saul saw any mighty or courageous man, he attached him to himself.

И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.