1 I n the eighth month, in the second year of Darius, came the word of the Lord to Zechariah son of Berechiah, the son of Iddo, the prophet, saying,

В осмия месец, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо и рече: -

2 T he Lord was very angry with your fathers.

Господ се разгневи много на бащите ви,

3 T herefore say to them, Thus says the Lord of hosts: Return to Me, says the Lord of hosts, and I will return to you; it is the utterance of the Lord of hosts.

Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.

4 B e not as your fathers to whom the former prophets cried, Thus says the Lord of hosts: Return now from your evil ways and your evil doings; but they would not hear or listen to Me, says the Lord.

Не ставайте <такива> каквито бяха бащите ви, Към които предишните пророци викаха и рекоха: Така казва Господ на Силите: Върнете се сега от нечестивите си пътища, И от лошите си дела; Но те не послушаха, Нито дадоха внимание на Мене, казва Господ.

5 Y our fathers, where are they? And the prophets, do they live forever?

Бащите ви где са? И пророците живеят ли вечно?

6 B ut My words and My statutes, which I commanded My servants the prophets, did they not overtake and take hold of your fathers? So they repented and said, As the Lord of hosts planned and purposed to do to us, according to our ways and according to our doings, so has He dealt with us.

Но думите Ми и повеленията, Които заповядах на слугите Си пророците, Не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и рекоха: Както Господ на Силите намисли да постъпи с нас Според постъпките ни и според делата ни, Така е постъпил с нас.

7 U pon the twenty-fourth day of the eleventh month, which is the month of Shebat, in the second year of the reign of Darius, the word of the Lord came to Zechariah son of Berechiah, the son of Iddo, the prophet. Zechariah said,

На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:

8 I saw in the night and behold, a Man riding upon a red horse, and He stood among the myrtle trees that were in a low valley or bottom, and behind Him there were horses, red, bay or flame-colored, and white.

Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.

9 T hen said I, O my lord, what are these? And the angel who talked with me said, I will show you what these are.

Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.

10 A nd the Man who stood among the myrtle trees answered and said, These are they whom the Lord has sent to walk to and fro through the earth and patrol it.

И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ изпрати да обходят света.

11 A nd the men on the horses answered the Angel of the Lord Who stood among the myrtle trees and said, We have walked to and fro through the earth and behold, all the earth sits at rest.

И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекоха: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.

12 T hen the Angel of the Lord said, O Lord of hosts, how long will You not have mercy and lovingkindness for Jerusalem and the cities of Judah, against which You have had indignation these seventy years ?

Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?

13 A nd the Lord answered the angel who talked with me with gracious and comforting words.

И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.

14 S o the angel who talked with me said to me, Cry out, Thus says the Lord of hosts: I am jealous for Jerusalem and for Zion with a great jealousy.

И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;

15 A nd I am very angry with the nations that are at ease; for while I was but a little displeased, they helped forward the affliction and disaster.

и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на <Израиля>.

16 T herefore thus says the Lord: I have returned to Jerusalem with compassion (lovingkindness and mercy). My house shall be built in it, says the Lord of hosts, and a measuring line shall be stretched out over Jerusalem.

Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.

17 C ry yet again, saying, Thus says the Lord of hosts: My cities shall yet again overflow with prosperity, and the Lord shall yet comfort Zion and shall yet choose Jerusalem.

Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.

18 T hen I lifted up my eyes and saw, and behold, four horns.

И като подигнах очите си видях, и ето четири рога.

19 A nd I said to the angel who talked with me, What are these? And he answered me, These are the horns or powers which have scattered Judah, Israel, and Jerusalem.

И рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия? И той ми отговори: Тия са роговете, които разпръснаха Юда, Израиля и Ерусалим.

20 T hen the Lord showed me four smiths or workmen.

Тогава Господ ми показа четирима ковачи.

21 T hen said I, What are these coming to do? And he said, These are the horns or powers that scattered Judah so that no man lifted up his head. But these smiths or workmen have come to terrorize them and cause them to be panic-stricken, to cast out the horns or powers of the nations who lifted up their horn against the land of Judah to scatter it.

И рекох: Какво са дошли да правят тия? И в отговор рече: Ония са роговете които разпръснаха Юда тъй, че никой не повдигаше главата си; но тия са дошли да ги уплашат, и да повалят роговете на народите, които подигнаха рог против Юдовата земя за да я разпръснат.