1 W hen David’s time to die was near, he charged Solomon his son, saying,

И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:

2 I go the way of all the earth. Be strong and show yourself a man;

Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.

3 K eep the charge of the Lord your God, walk in His ways, keep His statutes, His commandments, His precepts, and His testimonies, as it is written in the Law of Moses, that you may do wisely and prosper in all that you do and wherever you turn,

Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;

4 T hat the Lord may fulfill His promise to me, saying, If your sons take heed to their way, to walk before Me in truth with all their heart and mind and with all their soul, there shall not fail you a man on the throne of Israel.

За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.

5 Y ou know also what Joab son of Zeruiah did to me, and what he did to the two captains of the hosts of Israel, Abner son of Ner and Amasa son of Jether, whom he murdered, avenging in time of peace blood shed in war, and putting innocent blood of war on the girdle on his loins and on the sandals of his feet.

Освен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

6 D o therefore according to your wisdom, but let not his hoary head go down to Sheol (the place of the dead) in peace.

Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 B ut show kindness to the sons of Barzillai the Gileadite and let them be among those who eat at your table; for with such kindness they met me when I fled because of Absalom your brother.

Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с <храна> те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.

8 A nd you have with you Shimei son of Gera, the Benjamite of Bahurim, who cursed me with a grievous curse in the day when I went to Mahanaim. But he came down to meet me at the Jordan, and I swore to him by the Lord, saying, I will not put you to death with the sword.

И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.

9 S o do not hold him guiltless; for you are a wise man and know what you should do to him. His hoary head bring down to the grave with blood.

Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 S o David slept with his fathers and was buried in the City of David.

И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.

11 D avid reigned over Israel forty years—seven years in Hebron and thirty-three years in Jerusalem.

А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

12 T hen Solomon sat on the throne of David his father, and his kingdom was firmly established.

И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

13 A donijah, the son of Haggith, came to Bathsheba, the mother of Solomon. She said, Do you come peaceably? And he said, Peaceably.

Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

14 H e said, I have something to say to you. And she said, Say on.

После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай:

15 H e said, You know that the kingdom belonged to me, and all Israel looked to me to reign. However, the kingdom has passed from me to my brother; for it was his from the Lord.

Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си <с ожидане> за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.

16 N ow I make one request of you; do not deny me. And she said, Say on.

Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми <я> отричай. И тя му рече: Казвай.

17 H e said, I pray you, ask King Solomon, for he will not refuse you, to give me Abishag the Shunammite to be my wife.

И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже <това>) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 A nd Bathsheba said, Very well; I will speak for you to the king.

А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

19 S o Bathsheba went to King Solomon to speak to him for Adonijah. The king rose to meet her, bowed to her, sat down on his throne, and caused a seat to be set at his right hand for her, the king’s mother.

И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

20 T hen she said, I have one small request to make of you; do not refuse me. The king said to her, Ask on, my mother, for I will not refuse you.

Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми <я> отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 S he said, Give Abishag the Shunammite to Adonijah your brother to be his wife.

И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

22 K ing Solomon answered his mother, And why do you ask Abishag the Shunammite for Adonijah? Ask for him the kingdom also—for he is my elder brother— even for him and for Abiathar the priest and Joab son of Zeruiah.

Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

23 T hen King Solomon swore by the Lord, saying, May God do so to me, and more also, if Adonijah has not requested this against his own life.

Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.

24 T herefore, as the Lord lives, Who has established me and set me on the throne of David my father and Who has made me a house as He promised, Adonijah shall be put to death this day.

Сега, прочее, <заклевам се в> живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

25 S o King Solomon sent Benaiah son of Jehoiada, who attacked and he died.

И тъй, цар Соломон прати да изпълни <заповедта му> Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

26 A nd to Abiathar the priest the king said, Get to Anathoth to your own estate; for you deserve death, but I will not put you to death now, because you bore the ark of the Lord God before my father David and were afflicted in all my father endured.

А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

27 S o Solomon expelled Abiathar from being priest to the Lord, fulfilling the word of the Lord which He spoke concerning the house of Eli in Shiloh.

Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

28 W hen the news came to Joab, for Joab had followed Adonijah though he had not followed Absalom, fled to the tent (tabernacle) of the Lord and caught hold of the horns of the altar.

И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

29 K ing Solomon was told that Joab had fled to the tent of the Lord and was at the altar. Then Solomon sent Benaiah son of Jehoiada, saying, Go, strike him down.

И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.

30 S o Benaiah came to the tent of the Lord and told Joab, The king commands, Come forth. But Joab said, No, I will die here. Then Benaiah brought the king word again, Thus said Joab, and thus he answered me.

И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.

31 T he king said to him, Do as he has said. Strike him down and bury him, that you may take away from my father’s house the innocent blood which Joab shed.

А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

32 T he Lord shall return his bloody deeds upon his own head, for he fell upon two men more righteous and honorable than he and slew them with the sword, without my father knowing of it: Abner son of Ner, captain of the host of Israel, and Amasa son of Jether, captain of the host of Judah.

Господ ще възвърне <проляната> от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 S o shall their blood return upon the head of Joab and of his descendants forever. But upon David, his descendants, his house, and his throne, there shall be peace from the Lord forever.

Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

34 S o Benaiah son of Jehoiada went up and struck and killed Joab, and he was buried at his own house in the wilderness.

Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.

35 T he king put Benaiah son of Jehoiada in Joab’s place over the army and put Zadok the priest in place of Abiathar.

И вместо него царят постави свещеника Садока.

36 T he king sent for Shimei and said to him, Build yourself a house in Jerusalem and dwell there, and do not leave there.

Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

37 F or on the day you go out and pass over the brook Kidron, know with certainty that you shall die; your blood shall be upon your own head.

защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 A nd Shimei said to the king, The saying is good. As my lord the king has said, so your servant will do. And Shimei dwelt in Jerusalem many days.

И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

39 B ut after three years, two of Shimei’s servants ran away to Achish son of Maacah, king of Gath. And Shimei was told, Behold, your servants are in Gath.

А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

40 S o Shimei arose, saddled his donkey, and went to Gath to King Achish to seek his servants, and brought them from Gath.

Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.

41 I t was told Solomon that Shimei went from Jerusalem to Gath and had returned.

И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

42 A nd the king sent for Shimei and said to him, Did I not make you swear by the Lord and warn you, saying, Know with certainty, on the day you go out and walk abroad anywhere, you shall surely die? And you said to me, I have heard your word. It is accepted.

Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

43 W hy then have you not kept the oath of the Lord and the command with which I have charged you?

Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

44 T he king also said to Shimei, You are aware in your own heart of all the evil you did to my father David; so the Lord will return your evil upon your own head.

Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 B ut King Solomon shall be blessed, and the throne of David shall be established before the Lord forever.

а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

46 S o the king commanded Benaiah son of Jehoiada, who went out and struck down Shimei, and he died. And the kingdom was established in the hands of Solomon.

Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.