1 A fter this, Jesus went to the farther side of the Sea of Galilee—that is, the Sea of Tiberias.

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

2 A nd a great crowd was following Him because they had seen the signs (miracles) which He performed upon those who were sick.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 A nd Jesus walked up the mountainside and sat down there with His disciples.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 N ow the Passover, the feast of the Jews, was approaching.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 J esus looked up then, and seeing that a vast multitude was coming toward Him, He said to Philip, Where are we to buy bread, so that all these people may eat?

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 B ut He said this to prove (test) him, for He well knew what He was about to do.

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 P hilip answered Him, Two hundred pennies’ (forty dollars) worth of bread is not enough that everyone may receive even a little.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 A nother of His disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to Him,

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 T here is a little boy here, who has five barley loaves, and two small fish; but what are they among so many people?

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 J esus said, Make all the people recline (sit down). Now the ground (a pasture) was covered with thick grass at the spot, so the men threw themselves down, about 5, 000 in number.

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 J esus took the loaves, and when He had given thanks, He distributed to the disciples and the disciples to the reclining people; so also with the fish, as much as they wanted.

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 W hen they had all had enough, He said to His disciples, Gather up now the fragments (the broken pieces that are left over), so that nothing may be lost and wasted.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 S o accordingly they gathered them up, and they filled twelve '> small hand] baskets with fragments left over by those who had eaten from the five barley loaves.

И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 W hen the people saw the sign (miracle) that Jesus had performed, they began saying, Surely and beyond a doubt this is the Prophet Who is to come into the world!

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 T hen Jesus, knowing that they meant to come and seize Him that they might make Him king, withdrew again to the hillside by Himself alone.

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 W hen evening came, His disciples went down to the sea,

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 A nd they took a boat and were going across the sea to Capernaum. It was now dark, and still Jesus had not come back to them.

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 M eanwhile, the sea was getting rough and rising high because of a great and violent wind that was blowing.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 w hen they had rowed three or four miles, they saw Jesus walking on the sea and approaching the boat. And they were afraid (terrified).

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 B ut Jesus said to them, It is I; be not afraid!

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 T hen they were quite willing and glad for Him to come into the boat. And now the boat went at once to the land they had steered toward.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 T he next day the crowd standing on the other side of the sea realized that there had been only one small boat there, and that Jesus had not gone into it with His disciples, but that His disciples had gone away by themselves.

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 B ut now some other boats from Tiberias had come in near the place where they ate the bread after the Lord had given thanks.

(обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 S o the people, finding that neither Jesus nor His disciples were there, themselves got into the small boats and came to Capernaum looking for Jesus.

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 A nd when they found Him on the other side of the lake, they said to Him, Rabbi! When did You come here?

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 J esus answered them, I assure you, most solemnly I tell you, you have been searching for Me, not because you saw the miracles and signs but because you were fed with the loaves and were filled and satisfied.

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 S top toiling and doing and producing for the food that perishes and decomposes, but strive and work and produce rather for the food which endures unto life eternal; the Son of Man will give (furnish) you that, for God the Father has authorized and certified Him and put His seal of endorsement upon Him.

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 T hey then said, What are we to do, that we may be working the works of God?

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 J esus replied, This is the work (service) that God asks of you: that you believe in the One Whom He has sent.

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 T herefore they said to Him, What sign (miracle, wonderwork) will You perform then, so that we may see it and believe and rely on and adhere to You? What work have You ?

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 O ur forefathers ate the manna in the wilderness; as the Scripture says, He gave them bread out of heaven to eat.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 J esus then said to them, I assure you, most solemnly I tell you, Moses did not give you the Bread from heaven, but it is My Father Who gives you the true heavenly Bread.

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 F or the Bread of God is He Who comes down out of heaven and gives life to the world.

Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 T hen they said to Him, Lord, give us this bread always (all the time)!

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 J esus replied, I am the Bread of Life. He who comes to Me will never be hungry, and he who believes in and cleaves to and trusts in and relies on Me will never thirst any more (at any time).

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 B ut I told you, although you have seen Me, still you do not believe and trust and have faith.

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 A ll whom My Father gives (entrusts) to Me will come to Me; and the one who comes to Me I will most certainly not cast out.

Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 F or I have come down from heaven not to do My own will and purpose but to do the will and purpose of Him Who sent Me.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 A nd this is the will of Him Who sent Me, that I should not lose any of all that He has given Me, but that I should give new life and raise up at the last day.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 F or this is My Father’s will and His purpose, that everyone who sees the Son and believes in and cleaves to and trusts in and relies on Him should have eternal life, and I will raise him up at the last day.

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 N ow the Jews murmured and found fault with and grumbled about Jesus because He said, I am the Bread that came down from heaven.

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 T hey kept asking, Is not this Jesus, the Son of Joseph, Whose father and mother we know? How then can He say, I have come down from heaven?

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 S o Jesus answered them, Stop grumbling and saying things against Me to one another.

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 N o one is able to come to Me unless the Father Who sent Me attracts and draws him and gives him the desire to come to Me, and I will raise him up at the last day.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 I t is written in the Prophets, And they shall all be taught of God. Everyone who has listened to and learned from the Father comes to Me—

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 W hich does not imply that anyone has seen the Father except He Who comes from God; He has seen the Father.

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 I assure you, most solemnly I tell you, he who believes in Me has (now possesses) eternal life.

Истина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

48 I am the Bread of Life.

Аз съм хлябът на живота.

49 Y our forefathers ate the manna in the wilderness, and they died.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 t his is the Bread that comes down from heaven, so that one may eat of it and never die.

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 I am this Living Bread that came down from heaven. If anyone eats of this Bread, he will live forever; and also the Bread that I shall give for the life of the world is My flesh (body).

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

52 T hen the Jews angrily contended with one another, saying, How is He able to give us His flesh to eat?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 A nd Jesus said to them, I assure you, most solemnly I tell you, you cannot have any life in you unless you eat the flesh of the Son of Man and drink His blood.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 H e who feeds on My flesh and drinks My blood has (possesses now) eternal life, and I will raise him up on the last day.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 F or My flesh is true and genuine food, and My blood is true and genuine drink.

Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 H e who feeds on My flesh and drinks My blood dwells continually in Me, and I in him.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 J ust as the living Father sent Me and I live by (through, because of) the Father, even so whoever continues to feed on Me shall live through and because of Me.

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 T his is the Bread that came down from heaven. It is not like the manna which our forefathers ate, and yet died; he who takes this Bread for his food shall live forever.

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 H e said these things in a synagogue while He was teaching at Capernaum.

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 W hen His disciples heard this, many of them said, This is a hard and difficult and strange saying (an offensive and unbearable message). Who can stand to hear it?

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 B ut Jesus, knowing within Himself that His disciples were complaining and protesting and grumbling about it, said to them: Is this a stumbling block and an offense to you?

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 W hat then if you should see the Son of Man ascending to where He was before?

Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 I t is the Spirit Who gives life; the flesh conveys no benefit whatever. The words (truths) that I have been speaking to you are spirit and life.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 B ut some of you fail to believe and trust and have faith. For Jesus knew from the first who did not believe and had no faith and who would betray Him and be false to Him.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 A nd He said, This is why I told you that no one can come to Me unless it is granted him by the Father.

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 A fter this, many of His disciples drew back (returned to their old associations) and no longer accompanied Him.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 J esus said to the Twelve, Will you also go away?

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imon Peter answered, Lord, to whom shall we go? You have the words (the message) of eternal life.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 A nd we have learned to believe and trust, and we have come to know that You are the Holy One of God, the Christ (the Anointed One), the Son of the living God.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

70 J esus answered them, Did I not choose you, the Twelve? And one of you is a devil (of the evil one and a false accuser).

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 H e was speaking of Judas, the son of Simon Iscariot, for he was about to betray Him, he was one of the Twelve.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.