1 D espués de esto, Jesús se fue al otro lado del mar de Galilea, el de Tiberias.

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

2 Y una gran multitud Lo seguía, pues veían las señales (los milagros) que realizaba en los enfermos.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 E ntonces Jesús subió al monte y se sentó allí con Sus discípulos.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 E staba cerca la Pascua, la fiesta de los Judíos.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 C uando Jesús alzó los ojos y vio que una gran multitud venía hacia El, dijo a Felipe: “¿Dónde compraremos pan para que coman éstos?”

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 P ero decía esto para probarlo, porque El sabía lo que iba a hacer.

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 F elipe Le respondió: “Doscientos denarios (salario de 200 días) de pan no les bastarán para que cada uno reciba un pedazo.”

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 U no de Sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro, dijo a Jesús:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 “ Aquí hay un muchacho que tiene cinco panes de cebada y dos pescados; pero ¿qué es esto para tantos?”

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 “ Hagan que la gente se siente,” dijo Jesús. Y había mucha hierba en aquel lugar; así que se sentaron. El número de los hombres era de unos cinco mil.

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 E ntonces Jesús tomó los panes, y habiendo dado gracias, los repartió a los que estaban sentados; y lo mismo hizo con los pescados, dándoles todo lo que querían.

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 C uando se saciaron, dijo a Sus discípulos: “Recojan los pedazos que sobran, para que no se pierda nada.”

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 E llos los recogieron, y llenaron doce cestas con los pedazos de los cinco panes de cebada que sobraron a los que habían comido.

И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 L a gente, entonces, al ver la señal (el milagro) que Jesús había hecho, decían: “Verdaderamente Este es el Profeta que había de venir al mundo.”

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 P or lo que Jesús, dándose cuenta de que iban a venir y por la fuerza hacerle rey, se retiró El solo otra vez al monte. Jesús Anda sobre el Mar

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 A l atardecer Sus discípulos bajaron hasta el mar,

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 y subiendo en una barca, se dirigieron al otro lado del mar, hacia Capernaúm. Ya había oscurecido, y Jesús todavía no había venido adonde ellos estaban;

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 y el mar estaba agitado porque soplaba un fuerte viento.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 C uando habían remado unos cuatro o cinco kilómetros, vieron a Jesús caminando sobre el mar y que se acercaba a la barca, y se asustaron.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 P ero El les dijo: “Soy yo; no teman.”

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 E ntonces ellos querían recibir a Jesús en la barca, pero la barca llegó enseguida a la tierra adonde iban. Jesús, el Pan de la Vida

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 A l día siguiente, la multitud que había quedado al otro lado del mar se dio cuenta de que allí no había más que una barca, y que Jesús no había entrado en ella con Sus discípulos, sino que Sus discípulos se habían ido solos.

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 V inieron otras barcas de Tiberias cerca del lugar donde habían comido el pan después de que el Señor había dado gracias.

(обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 P or tanto, cuando la gente vio que Jesús no estaba allí, ni tampoco Sus discípulos, subieron a las barcas y se fueron a Capernaúm buscando a Jesús.

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 C uando Lo hallaron al otro lado del mar, Le dijeron: “Rabí (Maestro), ¿cuándo llegaste acá?”

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 J esús les respondió: “En verdad les digo, que Me buscan, no porque hayan visto señales (milagros), sino porque han comido de los panes y se han saciado.

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 T rabajen, no por el alimento que perece, sino por el alimento que permanece para vida eterna, el cual el Hijo del Hombre les dará, porque a El es a quien el Padre, Dios, ha marcado con Su sello.”

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 E ntonces Le preguntaron: “¿Qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?”

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 J esús les respondió: “Esta es la obra de Dios: que crean en el que El ha enviado.”

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 L e dijeron entonces: “¿Qué, pues, haces Tú como señal (milagro) para que veamos y Te creamos? ¿Qué obra haces?

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 N uestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: ‘ Les dio a comer pan del cielo.’”

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 E ntonces Jesús les dijo: “En verdad les digo, que no es Moisés el que les ha dado el pan del cielo, sino que es Mi Padre el que les da el verdadero pan del cielo.

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 P orque el pan de Dios es el que baja del cielo, y da vida al mundo.”

Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 “ Señor, danos siempre este pan,” Le dijeron.

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 J esús les dijo: “Yo soy el pan de la vida; el que viene a Mí no tendrá hambre, y el que cree en Mí nunca tendrá sed.

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 P ero ya les dije que aunque Me han visto, no creen.

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 T odo lo que el Padre Me da, vendrá a Mí; y al que viene a Mí, de ningún modo lo echaré fuera.

Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 P orque he descendido del cielo, no para hacer Mi voluntad, sino la voluntad del que Me envió.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Y ésta es la voluntad del que Me envió: que de todo lo que El Me ha dado Yo no pierda nada, sino que lo resucite en el día final.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 P orque ésta es la voluntad de Mi Padre: que todo aquél que ve al Hijo y cree en El, tenga vida eterna, y Yo mismo lo resucitaré en el día final.” Murmuración de los Judíos

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 P or eso los Judíos murmuraban de El, porque había dicho: “Yo soy el pan que descendió del cielo.”

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 Y decían: “¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos ? ¿Cómo es que ahora dice: ‘Yo he descendido del cielo ’?”

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esús les dijo: “No murmuren entre sí.

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 N adie puede venir a Mí si no lo trae el Padre que Me envió, y Yo lo resucitaré en el día final.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 E scrito está en los profetas: ‘Y todos seran enseñados por Dios.’ Todo el que ha oído y aprendido del Padre, viene a Mí.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 N o es que alguien haya visto al Padre; sino Aquél que viene de Dios, El ha visto al Padre.

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 E n verdad les digo: el que cree, tiene vida eterna.

Истина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

48 Y o soy el pan de la vida.

Аз съм хлябът на живота.

49 L os padres (antepasados) de ustedes comieron el maná en el desierto, y murieron.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 E ste es el pan que desciende del cielo, para que el que coma de él, no muera.

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Y o soy el pan vivo que descendió del cielo; si alguien come de este pan, vivirá para siempre; y el pan que Yo también daré por la vida del mundo es Mi carne.”

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

52 L os Judíos, por tanto, discutían entre sí, diciendo: “¿Cómo puede Este darnos a comer Su carne?”

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 E ntonces Jesús les dijo: “En verdad les digo, que si no comen la carne del Hijo del Hombre y beben Su sangre, no tienen vida en ustedes.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 E l que come Mi carne y bebe Mi sangre, tiene vida eterna, y Yo lo resucitaré en el día final.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P orque Mi carne es verdadera comida, y Mi sangre es verdadera bebida.

Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 E l que come Mi carne y bebe Mi sangre, permanece en Mí y Yo en él.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 C omo el Padre que vive Me envió, y Yo vivo por el Padre, asimismo el que Me come, él también vivirá por Mí.

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 E ste es el pan que descendió del cielo; no como el que los padres (antepasados) de ustedes comieron, y murieron; el que come este pan vivirá para siempre.”

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 E sto dijo Jesús en la sinagoga, cuando enseñaba en Capernaúm. Reacción de los Discípulos

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 P or eso muchos de Sus discípulos, cuando oyeron esto, dijeron: “Dura es esta declaración; ¿quién puede escucharla?”

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 P ero Jesús, consciente de que Sus discípulos murmuraban por esto, les dijo: “¿Esto los escandaliza (los hace tropezar) ?

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 ¿ Pues qué si vieran al Hijo del Hombre ascender adonde estaba antes ?

Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 E l Espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha; las palabras que Yo les he hablado son espíritu y son vida.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 P ero hay algunos de ustedes que no creen.” Porque Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían, y quién era el que Lo iba a traicionar (entregar).

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 T ambién decía: “Por eso les he dicho que nadie puede venir a Mí si no se lo ha concedido el Padre.”

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 C omo resultado de esto muchos de Sus discípulos se apartaron y ya no andaban con El.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 E ntonces Jesús dijo a los doce discípulos: “¿Acaso también ustedes quieren irse?”

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imón Pedro Le respondió: “Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 Y nosotros hemos creído y sabemos que Tú eres el Santo de Dios.”

и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

70 J esús les respondió: “¿No los escogí Yo a ustedes, los doce, y sin embargo uno de ustedes es un diablo ?”

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 E l se refería a Judas, hijo de Simón Iscariote, porque éste, uno de los doce, Lo iba a entregar.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.