1 E ntonces Job respondió:

А Иов в отговор рече:

2 “ Aun hoy mi queja es rebelión; Su mano es pesada a pesar de mi gemido.

И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

3 ¡ Quién me diera saber dónde encontrarlo, Para poder llegar hasta Su trono!

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 E xpondría ante El mi causa, Llenaría mi boca de argumentos.

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

5 A prendería yo las palabras que El me respondiera, Y entendería lo que me dijera.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 ¿ Discutiría El conmigo con la grandeza de Su poder ? No, ciertamente me prestaría atención.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 A llí el justo razonaría con El, Y yo sería librado para siempre de mi Juez.

Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 M e adelanto, pero El no está allí, Retrocedo, pero no Lo puedo percibir;

<Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

9 C uando se manifiesta a la izquierda, no Lo distingo, Se vuelve a la derecha, y no Lo veo.

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 P ero El sabe el camino que tomo; Cuando me haya probado, saldré como el oro.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 M i pie ha seguido firme en Su senda, Su camino he guardado y no me he desviado.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 D el mandamiento de Sus labios no me he apartado, He atesorado las palabras de Su boca más que mi comida.

От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 P ero El es único, ¿y quién Lo hará cambiar? Lo que desea Su alma, eso hace.

Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 P orque El hace lo que está determinado para mí, Y muchos decretos como éstos hay con El.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 P or tanto, me espantaría ante Su presencia; Cuando lo pienso, siento terror de El.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16 E s Dios el que ha hecho desmayar mi corazón, Y el Todopoderoso el que me ha perturbado;

Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 P ero no me hacen callar las tinieblas, Ni la densa oscuridad que me cubre.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.