1 O h Dios, las naciones han invadido Tu heredad; Han profanado Tu santo templo; Han dejado a Jerusalén en ruinas.

(По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,

2 H an dado los cadáveres de Tus siervos por comida a las aves del cielo, La carne de Tus santos a las fieras de la tierra.

Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,

3 C omo agua han derramado su sangre alrededor de Jerusalén; Y no hubo quien les diera sepultura.

Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да <ги> погребва.

4 H emos sido el oprobio de nuestros vecinos, Escarnio y burla de los que nos rodean.

Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.

5 ¿ Hasta cuándo, Señor ? ¿Estarás enojado para siempre ? ¿Arderán como fuego Tus celos ?

До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

6 D errama Tu furor sobre las naciones que no Te conocen, Y sobre los reinos que no invocan Tu nombre.

Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;

7 P ues han devorado a Jacob Y han asolado su morada.

Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.

8 N o recuerdes contra nosotros las iniquidades de nuestros antepasados; Venga pronto a nuestro encuentro Tu compasión, Porque estamos muy abatidos.

Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.

9 A yúdanos oh Dios de nuestra salvación, Por la gloria de Tu nombre; Líbranos y perdona nuestros pecados por amor de Tu nombre.

Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.

10 ¿ Por qué han de decir las naciones: “¿Dónde está su Dios ?” Sea notoria entre las naciones, a nuestra vista, La venganza por la sangre derramada de Tus siervos.

Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

11 L legue a Tu presencia el gemido del cautivo; Conforme a la grandeza de Tu poder preserva a los condenados a muerte.

Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};

12 Y devuelve a nuestros vecinos siete veces en su seno La afrenta con que Te han ofendido, Señor.

И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.

13 Y nosotros, pueblo Tuyo y ovejas de Tu prado, Te daremos gracias para siempre; A todas las generaciones hablaremos de Tu alabanza.

Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.