1 S eñor, Tú has sido un refugio para nosotros De generación en generación.

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 A ntes que los montes fueran engendrados, Y nacieran la tierra y el mundo, Desde la eternidad y hasta la eternidad, Tú eres Dios.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 H aces que el hombre vuelva a ser polvo, Y dices: “Vuelvan, hijos de los hombres.”

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 P orque mil años ante Tus ojos Son como el día de ayer que ya pasó, Y como una vigilia de la noche.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 T ú los has barrido como un torrente, son como un sueño; Son como la hierba que por la mañana reverdece;

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 P or la mañana florece y reverdece; Al atardecer se marchita y se seca.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 P orque hemos sido consumidos con Tu ira, Y por Tu furor hemos sido conturbados.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 H as puesto nuestras iniquidades delante de Ti, Nuestros pecados secretos a la luz de Tu presencia.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 P orque por Tu furor han declinado todos nuestros días; Acabamos nuestros años como un suspiro.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 L os días de nuestra vida llegan a setenta años; Y en caso de mayor vigor, a ochenta años. Con todo, su orgullo es sólo trabajo y pesar, Porque pronto pasa, y volamos.

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 ¿ Quién conoce el poder de Tu ira, Y Tu furor conforme al temor (a la reverencia) que se debe a Ti?

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 E nséñanos a contar de tal modo nuestros días, Que traigamos al corazón sabiduría.

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 V uelve, Señor; ¿hasta cuándo ? Y compadécete de Tus siervos.

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 S ácianos por la mañana con Tu misericordia, Y cantaremos con gozo y nos alegraremos todos nuestros días.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 A légranos conforme a los días que nos afligiste, Y a los años en que vimos adversidad.

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 S ea manifestada Tu obra a Tus siervos, Y Tu majestad a sus hijos,

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 Y sea la gracia del Señor nuestro Dios sobre nosotros. Confirma, pues, sobre nosotros la obra de nuestras manos; Sí, la obra de nuestras manos confirma.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.