1 Y o soy el hombre que ha visto la aflicción A causa de la vara de Su furor.

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 E l me ha llevado y me ha hecho andar En tinieblas y no en luz.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 C iertamente contra mí ha vuelto y revuelto Su mano todo el día.

Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 H a hecho que se consuman mi carne y mi piel, Ha quebrado mis huesos.

Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 M e ha sitiado y rodeado De amargura y de fatiga.

Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

6 E n lugares tenebrosos me ha hecho morar, Como los que han muerto hace tiempo.

Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 C on muro me ha cercado y no puedo salir, Ha hecho pesadas mis cadenas.

Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 A un cuando clamo y pido auxilio, El cierra el paso a mi oración.

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 H a cerrado mis caminos con piedra labrada, Ha hecho tortuosos mis senderos.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 E l es para mí como oso en acecho, Como león en lugares ocultos.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 H a desviado mis caminos y me ha destrozado, Me ha dejado desolado.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12 H a tensado Su arco Y me ha puesto como blanco de la flecha.

Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13 H izo que penetraran en mis entrañas Las flechas de Su aljaba.

Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 H e venido a ser objeto de burla de todo mi pueblo, Su canción todo el día.

Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 E l me ha llenado de amargura, Me ha embriagado con ajenjo.

Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16 H a quebrado con guijarro mis dientes, Ha hecho que me revuelque en el polvo.

При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 Y mi alma ha sido privada de la paz, He olvidado la felicidad.

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 D igo, pues: “Se me acabaron las fuerzas, Y mi esperanza que venía del Señor.”

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.

19 A cuérdate de mi aflicción y de mi vagar, Del ajenjo y de la amargura.

Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 C iertamente mi alma lo recuerda Y se abate mi alma dentro de mí.

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 E sto traigo a mi corazón, Por esto tengo esperanza:

<Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

22 Q ue las misericordias del Señor jamás terminan, Pues nunca fallan Sus bondades;

Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 S on nuevas cada mañana; ¡Grande es Tu fidelidad!

Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 “ El Señor es mi porción,” dice mi alma, “por tanto en El espero.”

Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25 B ueno es el Señor para los que en El esperan, Para el alma que Lo busca.

Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26 B ueno es esperar en silencio La salvación del Señor.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27 B ueno es para el hombre llevar El yugo en su juventud.

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 Q ue se siente solo y en silencio Ya que El se lo ha impuesto.

Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

29 Q ue ponga su boca en el polvo, Quizá haya esperanza;

Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 Q ue dé la mejilla al que lo hiere; Que se sacie de oprobios.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 P orque el Señor no rechaza para siempre,

Защото Господ не отхвърля до века.

32 A ntes bien, si aflige, también se compadecerá Según Su gran misericordia.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 P orque El no castiga por gusto Ni aflige a los hijos de los hombres.

Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 A plastar bajo los pies A todos los prisioneros de un país,

Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 P rivar del derecho a un hombre En presencia del Altísimo,

Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36 D efraudar a un hombre en su litigio: Estas cosas no aprueba el Señor.

Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 ¿ Quién es aquél que habla y así sucede, A menos que el Señor lo haya ordenado ?

Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 ¿ No salen de la boca del Altísimo Tanto el mal como el bien ?

Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 ¿ Por qué ha de quejarse el ser viviente? ¡ Sea valiente frente a sus pecados!

Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 E xaminemos nuestros caminos y escudriñémos los, Y volvamos al Señor.

Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 A lcemos nuestro corazón en nuestras manos Hacia Dios en los cielos.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

42 N osotros hemos transgredido y nos hemos rebelado; Tú no has perdonado.

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 T e has cubierto de ira y nos has perseguido; Has matado y no has perdonado.

Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 T e has cubierto de una nube Para que no pase la oración.

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 B asura y escoria nos has hecho En medio de los pueblos.

Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 H an abierto su boca contra nosotros Todos nuestros enemigos.

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 N os han sobrevenido terror y foso, Desolación y destrucción.

Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 A rroyos de lágrimas derraman mis ojos A causa de la destrucción de la hija de mi pueblo (Jerusalén).

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 M is ojos fluyen sin cesar, Ya que no hay descanso

Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

50 H asta que el Señor mire Y vea desde los cielos.

Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 M is ojos traen dolor a mi alma Por todas las hijas de mi ciudad.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 M is enemigos, sin haber causa, Constantemente me han dado caza como a un ave.

Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 S ilenciaron mi vida en la fosa, Pusieron piedra sobre mí.

Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 C ubrieron las aguas mi cabeza, Dije: “¡Estoy perdido!”

Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 I nvoqué Tu nombre, oh Señor, Desde la fosa más profunda.

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 T ú oíste mi voz: “No escondas Tu oído a mi clamor, a mi grito de auxilio.”

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 T e acercaste el día que Te invoqué, Dijiste: “¡No temas!”

Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

58 T ú has defendido, oh Señor, la causa de mi alma, Tú has redimido mi vida.

Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 T ú has visto, oh Señor, mi opresión, Juzga mi causa.

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 H as visto toda su venganza, Todas sus tramas contra mí.

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 H as oído sus oprobios, oh Señor, Todas sus tramas contra mí;

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 L os labios de mis agresores y sus murmuraciones Están contra mí todo el día.

Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63 S e sienten o se levanten, míra los, Yo soy el objeto de su canción.

Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 T ú les darás su pago, oh Señor, Conforme a la obra de sus manos.

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 L es darás dureza de corazón, Tu maldición será sobre ellos.

Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 L os perseguirás con ira y los destruirás De debajo de los cielos del Señor.

Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.